Аз съм много грешен, прекарах в нечистота много години

Свети Павел Препрости стоял при манастирската църква и гледал кой с каква мисъл влиза в нея, защото имал дар на прозорливост и виждал мислите на човека. Било време за вечерня и всички влизали в църквата със светли лица, с просветлена душа и с всеки влизал, радвайки се, Ангел Пазител.

Изведнъж той видял един брат, който влизал в църквата – с тъмно лице, с помрачена душа, заобиколен от бесове, всеки от които го теглел към себе си. Светият му Ангел Пазител отдалече го следвал, унил и плачещ.

Като видял това, светият се наскърбил и заридал за погиналия брат, от горчива скръб не влязъл и в църквата, а седял отвън и плачел. Когато службата свършила, братята излизали такива, каквито и влезли – сияещи с Божествена светлина. Павел видял и онзи, който отначало бил тъмен, и ето че лицето му било като ангелско, и благодатта на Светия Дух го осенявала целия, и Ангелът Пазител, радвайки се, стоял до него, а бесовете отдалече плачели и никак не можели да се приближат. Като видял тази толкова бърза победа, блаженият се зарадвал, спрял брата и след като открил видяното пред всички, го попитал за причината за внезапната промяна. А онзи, изобличен от Божието откровение, изповядал за себе си пред всички: – “Аз, казал, съм много грешен, прекарах в нечистота много години, чак до този ден. Като влязох днес в светата църква, чух да четат свети пророк Исаия, и Бога, Който говори чрез него: Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. Тогава дойдете – и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, – като вълна ще избеля (Ис. 1:16-18). Когато чух това, душата ми се умили, отвориха се духовните ми очи, познах своята окаяност и гибел и като дойдох на себе си, мислено извиках към Бога: “Ти си Бог, Който си дошъл в света да спасиш грешниците, както и на мен днес възвести чрез пророка си. Извърши на дело това в мен, грешния, защото от сега обещавам да не правя повече никакво зло, отричам се от всяко беззаконие и ще Ти служа с чиста съвест, Владико. Ти само ме приеми, каещия се, и не отхвърляй коленичилия пред Теб”. С тези обещания излязох от църквата, като реших твърдо в сърцето си да не греша пред Бога.

Всички присъстващи прославили Бога, Който приема всеки, прибягващ към него с покаяние. Така този брат се избавил от душевната слепота, като положил твърда основа на покаянието си.

http://www.sveta-gora-zograph.com/blagodatna/runooroseno/runooroseno.php?id=13