Ако дори за ден се лишим от словото на Свещеното Писание и на светите отци

Трябва за всичко да се гледа нагоре, а не надолу, да се устремява поглед към Царството Небесно, а не към детайлите на земния живот. По-точно – детайлите на земния живот да стоят на втори план, а стремежът към Небето трябва да е изпълнен с ревност, решимост и постоянство.

Постоянството е качество, което се изгражда чрез особен режим на духовен живот, захранван от мъдростта на светите отци, а не основан на традицията заради самата традиция. С други думи трябва да бъде основан върху усвояването, асимилацията на боговдъхновената мъдрост на светите отци.

От друга страна, това постоянство се изгражда с помощта на молитвата. Всички основни молитви са дошли до нас в богослужебните текстове. Разбира се, на различни места и при различни обстоятелства молитвата е в зависимост от възможностите и силите.

Постоянството включва редовно четене на духовна литература, защото ни е необходимо постоянно „ваксиниране” против духа на времето. За да можем да се борим против този светски дух, който ни гнети и постоянно се старае да ни подчини на себе си, трябва редовно да приемаме духовната храна, предоставяна ни от църковните служби и четения. Ако дори за ден се лишим от словото на Свещеното Писание и на светите отци, светът започва да ни завладява; след още един такъв ден той се вселява в нас и постепенно започва да преобладава. Скоро откриваме, че все повече и повече мислим по светски. И колкото повече мислим така, толкова повече губим духовния разум.

Йеромонах Серафим Роуз, „Независещият от времето духовен живот“