Безропотното и пълно послушание на преподобния наш отец Доситей

Преподобни Доситей, ученик на преп. авва Доротей живял в края на VI и началото на VII в. и израснал в богато и знатно семейство. От слугите на чичо си, който бил военачалник, юношата Доситей чул разкази за свещения град Йерусалим и пожелал да го посети. Скоро мечтата му се осъществила. Докато бил в Гетсимания, той дълго гледал изображението на Страшния съд и се удивлявал. Недалече от себе си видял една честна Жена, облечена в царска дреха. Тя започнала да му обяснява мъчението на всеки от осъдените. Накрая той Я попитал:

– Госпожо, какво е необходимо да прави всеки, за да се избави от тези мъчения?

В отговор на това тя му казала:

– Пости, не употребявай месо, моли се колкото е възможно по-често и ще бъдеш избавен от тези мъки.

Това била самата Пречиста и Пресвета Богородица.

Явяването на Божията Майка направило силно впечатление на юношата и той решил да постъпи в един манастир, където игумен бил авва Серид, а сред монасите имало такива велики подвижници като старците Варсонофий и Йоан. Доситей, който усърдно молел да бъде приет в братството, бил даден за ученик на стареца Доротей. Преподобният Доситей служел в манастирската болница, като обслужвал всички болни.

Когато дошло време за обяд, авва Доротей казал на Доситей:

– Иди и подкрепи силите си, само ми кажи колко храна си приел.

Като се върнал, Доситей казал:

– Изядох един хляб и половина…

Доротей го попитал:

– Достатъчно ли ти е това?

Юношата отговорил:

– Да, господарю мой, напълно достатъчно.

– Не си ли гладен? – попитал Доротей.

– Не – отговорил Доситей.

– Другия път – казал авва Доротей – изяж един хляб и четвърт, а другата четвърт раздели на две части и едната от тях също изяж.

Доситей така и направил.

– Гладен ли си? – го попитал Доротей.

– Да, чувствам известен глад – отговорил Доситей.

След няколко дни блаженият Доротей отново го попитал:

– Чувстваш ли глад, чедо?

Юношата отговорил:

– Не, господарю мой, чувствам се много добре.

– Сега употребявай само един хляб и половин четвърт от другия.

Доситей така и направил. Постепенно, с Божия помощ, Доситей намалил храната, защото, както и във всичко, и в храната е важен навикът: всеки яде такова количество, към каквото успее да привикне.

***

Блаженият Доситей вършел всяка работа тихо и кротко; той прислужвал на болните в болницата и всеки му благодарял за грижите, защото той се стараел да поддържа всичко в чистота. Ако от умора му се случвало да каже на някой болен нещо с гняв, той веднага напускал болницата, влизал в стаята на иконома и там плачел. Преподобният Доротей идвал и намирал своя ученик да седи на земята и да плаче. Той го питал:

– Какво има, Доситей, защо плачеш?

На това Доситей отговарял:

– Прости ми, отче, в гнева си казах лоша дума на брата.

Тогава авва Доротей му казвал:

– Защо се гневиш, Доситей, защо си позволяваш да говориш с гняв на брата си? Нима не знаеш, че оскърбявайки него, оскърбяваш Христа?

Доситей навеждал глава надолу и не отговарял нищо. Когато Доротей виждал, че Доситей вече достатъчно се е разкаял, тихо му казвал:

– Бог да ти прости; стани и от днес ще положим началото на твоето изправяне, ще удвоим усърдието ти за вършене на добро и Бог ще ни помогне.

Тогава Доситей ставал и с радост се заемал с работата си, като че получавал прошка от Бога.

Утешен, Доситей оставял своята печал и отивал да оправя постелите, което вече вършел с кротост. Постоянно изповядвайки пред своя наставник всичките си дела и помисли, блаженият Доситей, постилайки меки постели за болните, често казвал на минаващия наблизо Доротей:

– Отче, моята съвест ми подсказва, че оправям постелите добре.

На това авва Доротей му отговарял:

– Удивително, Доситей, ти ставаш добър слуга и отличен постелник, но не и добър монах.

Когато авва Доротей питал своя ученик за помислите му, той ги разказвал и покорно изслушвал всички наставления. Така постъпвал през цялото време на своето недълго пребиваване в обителта, а в нея прекарал около пет години, напълно отказвайки се от своята воля.

***

Преподобни Доротей никога не позволявал на Доситей да има пристрастие към нещо и ученикът изпълнявал всички съвети на своя учител. Когато Доситей имал нужда от дреха, авва Доротей му заповядвал сам да си ушие дреха и му давал плат. Блаженият Доситей се отдалечавал и изпълнявал това поръчение с голямо усърдие. Когато завършел работата си, авва Доротей го извиквал и му казвал:

– Завърши ли работата си, Доситей?

– Да, отче мой, добре уших дрехата – отговарял Доситей.

– Иди и я дай на еди-кой си брат (той назовавал името му) или на някой болен.

Доситей с радост изпълнявал заповедта на своя наставник, а блаженият Доротей му давал да си ушие друга дреха; когато завършвал и тази, неговият наставник му казвал:

– Дай я на еди-кой си брат!

И Доситей я давал. При това той никога не роптаел и не казвал: “взима моята дреха и я дава на друг”, но с усърдие и любов вършел всичко, което му заповядвал неговият наставник.

Веднъж манастирският иконом донесъл от ковача хубав, остър нож. Доситей го взел, дал го на авва Доротей и казал:

– Отче, братът иконом донесе този нож; аз го взех, за да го ползваме в болницата, ако позволиш.

Блаженият Доротей винаги държал в болницата това, което е по-лошо; затова той отговорил на Доситей:

– Покажи ми го; аз ще видя дали е добър.

Доситей подал ножа на своя наставник. Свети Доротей, макар и да виждал, че ножът е добър, но не желаел ученикът му да има пристрастие към някаква вещ, му казал:

– Така ли искаш, Доситее, да бъдеш роб на този нож, и не се ли боиш, че този нож, а не Бог, ще те владее?

Слушайки тези думи, Доситей мълчал. След като достатъчно го засрамил, преподобният Доротей казал на своя ученик:

– Иди и сложи този нож някъде и не се докосвай до него.

Блаженият Доситей свято изпълнявал тази заповед; и дори никога не се осмелявал да подаде ножа на някого, въпреки че другите служители го взимали; само той единствен не се докосвал до него; дори и не си помислял: „Защо само на мен е заповядано да не го взимам, нима аз не съм равен с другите?“ Преподобният никога не мислел така, но вършел с радост всичко, което му заповядвал неговият наставник.

***

Дори когато авва Доротей, порицавайки го, казвал нещо иносказателно, свети Доситей и в този случай се стараел да отгатне и изпълни желанието на своя наставник. Така в живота му се случило следното произшествие. В началото Доситей имал навика да говори високо. Блаженият Доротей, желаейки той да не говори толкова високо, казал:

– Доситей, трябва да се донесе чаша неразредено вино. Иди и донеси съда!

Той веднага отишъл и донесъл пълна чаша вино и хляб. Подавайки ги на своя наставник, той искал, по обичая, да получи благословение от него. Доротей, като видял това, се удивил и го попитал:

– Какво искаш да направиш, Доситей?

– Отче – отговорил ученикът му, – ти ми заповяда да донеса съда с неразредено вино; и така, дай ми благословение.

– Безумни – отговорил авва Доротей, – ти говориш много високо, като готите, когато се напият с вино. Затова и ти казах: вземи чаша вино, защото викаш силно, като тях.

Свети Доситей се поклонил, върнал обратно виното и оттогава започнал да говори тихо. Веднъж той дошъл при преподобни Доротей и го помолил да му обясни едно място от Свещеното Писание, защото,ревнувайки за просвещение на ума си, той започнал да размисля над някои места от Свещеното Писание. Но неговият наставник не искал Доситей да се упражнява в изучаване на Писанието, понеже се боял, че тогава ще започне да мисли високо за себе си и няма да запази смиреното съзнание за своята душевна нищета. Затова на въпроса на ученика той отговорил:

– Не зная.

Друг път, когато Доситей отново дошъл при своя наставник и го попитал за друго място от Свещеното Писание, получил следния отговор:

– Иди при игумена и го попитай за това, аз сам не мога да ти го обясня.

Подчинявайки се на заповедта на своя наставник, блаженият Доситей отишъл при игумена. Но авва Доротей го предупредил:

– Отче, ако при теб дойде Доситей и започне да те пита за различни места от Свещеното Писание, го удари.

Когато Доситей дошъл при игумена и го помолил да му обясни непонятните места от Свещеното Писание, игуменът започнал да го удря, казвайки:

– Защо не мълчиш, като нищо не разбираш? Защо се осмеляваш да питаш за това? Не трябва ли повече да се грижиш за чистотата си, вместо да се занимаваш с изпитване на Писанията?

След това, като го ударил още два пъти по лицето, игуменът го пуснал да си върви. Като се върнал при отец Доротей, преподобният му показал почервенелите си от ударите страни и казал:

– Игуменът ме удари и по гърба – и нищо повече не добавил. Той не започнал да укорява своя наставник, не му казал: “защо не ме вразуми, защо ме изпрати при игумена”. Не, нищо подобно не казал блаженият Доситей; но всичко, което му заповядвал наставникът, приемал с вяра и изпълнявал веднага без никакво разсъждение.

***

Преподобният винаги имал в ума си и в устата си паметта за Бога. Неговият духовен отец го съветвал постоянно да казва “Господи Иисусе Христе, помилуй ме” и “Сине Божий, помогни ми”, и свети Доситей винаги имал тези молитви на устата си. Когато болестта му се усилила, отец Доротей му казал:

– Доситей, не забравяй своите молитви и удвои моленията си!

Когато болестта му още повече се усилила, така че Доситей вече не можел да става и се налагало да го носят на платно – преподобният го попитал:

– Продължаваш ли да се молиш, Доситей?

– Прости ми, отче – отговорил болният, – не мога повече да се моля.

– Тогава остави молитвата – отговорил Доротей, – само споменавай името Божие и винаги Го имай пред очите си.

***

Страданията на свети Доситей още повече се усилвали и веднъж той се обърнал към стареца Варсануфий с такава молба:

– Отпусни ме, отче, не мога повече да живея.

Свети Варсануфий изпратил да му кажат:

– Търпи, чедо, защото Божията милост вече е близо.

След няколко дни болният отново изпратил да кажат на свети Варсануфий. На това великият Варсануфий отговорил:

– Иди си с мир, застани пред Пресвета Троица и се моли за нас пред престола на Вседържителя.

Като чули тези думи на великия Варсануфий, монасите възнегодували; и говорели помежду си:

– Какво толкова велико е извършил Доситей? В какво е бил подвигът му? За какво е получил такъв отговор от великия старец?

Те действително не виждали особени подвизи у блажения, не виждали той да приема храна през ден, както правели някои от монасите; нито да влиза в църквата по-рано от всички, нито да проявява особено въздържание. Знаели, че той понякога се хранел със сока, който оставал след раздаването на храната на болните, или с главите на рибите, или с други подобни храни. А в този манастир имало много монаси, които дълго време ревностно се подвизавали във въздържание, приемали храна през ден, постоянно се молели; те, като чули отговора на великия Варсануфий, даден на болния, който бил прекарал в манастира не повече от пет години, се смутили; защото не знаели за безропотното и пълно послушание на свети Доситей и не могли да разберат неговия голям подвиг. Затова и започнали да роптаят, когато чули думите на свети Варсануфий.

Но на Господа било угодно да покаже славата, приготвена за Доситей заради неговото пълно послушание и заедно с това пред всички да открие колко мъдро и бързо преподобни Доротей наставил своя ученик по пътя на спасението.

Житие на преподобния наш отец Доситей, ученик на авва Доротей