Без това сме по-жалки от слепец, озовал се сред гъста гора без придружител

Колко дълбоко се заблуждават онези, които смятат, че изучаването на Отците, животът по техните ръководства вече не подхожда на нашето време. Но без това знание ние сме по-жалки от слепец, озовал се сред гъста гора без придружител.

Друг въпрос е, че да приложим правилно това учение не е така просто. Отново е необходимо голямо внимание и разсъдливост. Светите отци в съветите си и наставленията си често като че ли си противоречат един на друг, говорят и съветват различно, дори противоположно, ала това не е така.

Точно да се определи и да се посочи пътят на всеки отделен човек с общи съвети не е възможно: пътят на духовния живот е индивидуален за всеки, но Светите отци определят за нас посоката, очертават границите на безопасната местност, посочват ни пропастите и блатата.

Понякога с гръмки призиви ту към едно направление, ту към друго, те ни ограждат сякаш безопасен коридор, предпазвайки ни както от едната крайност, така и от другата. Изборът на самия път и на различните начини за пътуване остава в ръцете на търсещия – според особеностите и способностите му. Но без този опит на Отците ние непременно ще се изгубим!

***

Много е опасно сами да тълкуваме Свещеното Писание, да се опитваме да постигнем с ума си разбиране на неясните за нас мисли в книгите на Светите отци – в такъв случай демоните често ни нашепват изопачени понятия и ние можем доста да навредим на себе си, пък и на другите. За всичко непонятно трябва да търсим поучение от онези, които добре са изучили Светите отци или като четем тълкуванията на светците. Трябва да отбележим, че почти всички ереси са започнали именно от неправилното тълкуване на Свещеното Писание. За начинаещия християнин не е и нужно да разбира в детайли много въпроси.

Архимандрит Лазар Абашидзе, „За тайните недъзи на душата“