Бесовете се стремят да ни възпрепятстват в духовното дело

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Възлюбени в Господа, братя и сестри, в днешния неделен възкресен ден чухме за едно от чудесата на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, когато бил в една от синагогите в съботен ден, как там имало жена, една жена с немощен дух, прегърбена, която не можела да се изправи и която била в това състояние от 18 години и как се приближил Спасителят тогава до нея, положил ръце върху нея и казал: “Изцеляваш се от недъга си.” И тя се изправила и славила тогава Бога. А началникът на синагогата започнал да роптае и казвал: “Шест дни има в седмицата, тогава идвайте и се лекувайте, а не в събота”, понеже той възприел, че това е нарушение на четвъртата Божия заповед, но го изобличил тогава Христос и казал: “Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола и осела си от яслите, не го ли води в събота да го напои?” И ако се грижите така за животното, колко повече трябваше тая дъщеря Авраамова да бъде освободена от връзките, с които сатаната я е свързал от 18 години и всички, които го изобличавали тогава, мълчели засрамени, а целият народ се радвал и славил Бога, който извършва такива чудеса.

Обикновено като се чете тоя откъс, това е 13-та глава на Евангелието според свети евангелист Лука още се говори за времето, когато се е случвало това чудо, за това, че се е случило в събота, в деня Господен и как ние като християни би трябвало да почитаме деня Господен, как трябва да изпълняваме четвъртата Божия заповед, че това не е ден, в който нищо да не правим. Щом и за животните дори проявяваме грижа, то колко повече за човека трябва да проявим така, както сам Христос говори, след като е извършил чудото, че не човекът е създаден за съботата, а съботата за човека и че в деня Господен е позволено да се върши добро, макар че за нас по-важно в случая не е кога се е случило това. Може би по-важно е точно какво се е случило, какво е извършил като чудо Христос. Като тая жена, тя от 18 години е страдала, като била прегърбена и не можела да се изправи. Това е болестно състояние. Обаче евангелистът изрично казва, че тя била с дух на немощ и го тълкуват светите отци, че това е влияние на тъмните сили и което Христос го казва изрично. Той казва, че сатаната я е свързал по тоя начин и тя заради това е била в това състояние, че това е влияние на тъмните сили, на бесовете върху нея. И той не е изцерил от телесното заболяване, освободил от това влияние, което и въздействало по такъв начин, че тя не била в състояние да води нормален живот.

И ние като говорим за влияние на бесовете върху нас, обикновено мислим, че това повече се проявява като някакви душевни смущения, като някакви душевни разстройства, както нещо подобно виждаме в първия от еврейските царе Саул, който зъл дух мъчил. Даже имал такива суицидни, самоубийствени мисли. Той така е завършил живота си. Нещо подобно виждаме при гергисинските бесновати. Тия, които били така свирепи, че никой не смеел там да мине по оня път край гробищата, където са били заселели, но които живеели в социална изолация, нямали дрехи по себе си. И в Саул виждаме нещо подобно. Понеже гневът, когато е много силен, ние казваме, че е побеснял човека, но гневът  има като неизбежна последица след себе си унинието, води до изчерпване на силите, до умора, до отчаяние може да доведе човека. И това е все действие на тия тъмни сили, на страстите върху нас. Колкото по-силно действат, толкова повече сме обсебени. И най-често така възприемаме действията на беса върху себе си. Така мислим за човека, който е обладан от беса, такъв, който изпада в някакви такива емоционални, лабилни състояния, който не е много на себе си и върши неща, които не разбира последиците им.

Обаче в днешния ден е много хубаво, че чуваме за случай, в който бесовете не действат само по тоя начин, а действат по начин, по който да предизвикат болест, която е телесна. Това и в Стария Завет го виждаме, когато Бог допуснал Йов да бъде изкушен от сатаната и го поразил сатаната с проказа, с такава неизлечима болест. Изпитвал го Бог по тоя начин. Също в Новия завет виждаме такива хора, които са били пострадали от бесовете. Някои от тях са били слепи, някои са били глухи, някои са били неми. Това са физически проявления на това въздействие. В днешния ден чуваме ето за такъв пък случай, за тая жена, която била като парализирана, като прегърбена на две, която не можела да се изправи. И такова действие на беса има понякога върху нас.

И скоро тука само преди няколко дни чествахме паметта на Свети Порфирий Кавскокаливит. Той 33 години е служил в Атина в параклис посветен на св. Герасим. Той освен, че е прозорлив,но освен това е бил много ученолюбив, понеже е било точно до болницата, имал голяма любов към медицинските книги и имал способността да различи какъв е духът, какъв е той, който страда. Има такъв случай описан там при него. Една жена, която имала проблеми със съпруга си и която отишла да се посъветва с него, той страдал от астма нейния съпруг. А той казал, когато той започне да спори с тебе, да се оплаква и да роптае, и тогава ти му кажи, че излизаш. Направи се, че излизаш, отвори, затвори  външната врата, а после се върни и виж какво ще стане. И когато той започнал така да се оплаква, че тя не се грижи за него, как може тя да е толкова невнимателна, как може да го оставя по тоя начин да страда? И тя тогава му казала, че излиза. Направила се, че излиза, отворила е, затворила външната врата, но после изведнъж съпругът изведнъж станал съвсем нормален. Съвсем нормално си дишал, въобще нямало никакви такива неща. А когато си направил, че влиза и той изведнъж пак започнал да се оплаква и казал: “Ето тук като ме остави и аз едвам дишам. Толкова кашлях, едвам оживях и се завърнала тя при Свети Порфирий, недоумявайки какво е това.” Но той казал: “Твоят съпруг страда от беса.” И аз видях, че това е в него, още когато го видях и тая астма, която го мъчи и от беса, от демона и по тоя начин се стреми демона да те съсипе тебе, понеже ти си по-чувствителна и с тия обвинения, с тия укори по начина, по който ти го преживяваш, се стреми беса чрез неговата болест да те съсипе. И тая болест не е нормална, която е в него. И после я научил как трябва да постъпи тя, за да може всичко това да влезе в рамките на нормалното и отношенията им са подобрили. Но ето, това е също такъв случай, в който бесът причинява страдание. И не само че човекът страда, но започват и другите покрай него да страдат.

И аз всичко това го разказвам не за да се вглеждаме в другите: кой, когато страда и боледува около нас, е по себе си едва ли не от бесовете и бесовете чрез него ни тормозят. Най-вече го споменавам, за да може да се вгледаме в самите себе си. Дали нас самите ни тормозят чрез някакви такива симптоми, чрез усещане за болести самите бесове, и да не става така, че пък ние самите да тормозим някого, понеже това по време на поста често се случва. Като започне постът, изведнъж започва да ни наболява тук и там. Почваме да усещаме, че сме немощни, че почваме да се разболяваме, че може би трябва да спрем поста, да си дадем облекчение, че трябва да си починем, не трябва да се измъчваме толкова. И това е изкушение — все изкушение от бесовете.

Те го правят това нещо чрез усещането на тялото, чрез спомени за разни минали събития, в които сме претърпявали болести, и така ни плашат и ни възпрепятстват в духовното дело. А много пъти действително чрез всичко това започват и другите покрай нас да страдат — чрез нас да тормозят другите.

Ние не сме като свети Порфирий Кавсокаливит. Понякога трудно разбираме кое е от болестта в действителност и кое идва от беса, което наподобява болестта. Но преподобни Паисий Величковски казва, че може да нямаме такава разсъдителност, но ни дава някакъв критерий все пак и казва: „Ако това е болест наистина, тогава тя с времето ще се задълбочи, тая болест ще прогресира. И в такъв случай трябва да отидеш на лекар и да се лекуваш. Но ако виждаш, че това е изкушение, че това са само страхове, с които бесовете демотивират и ти пречат, тогава — противи се до кръв.“

И заради това го разказвам — много хубаво, че точно тоя евангелски откъс го четем сега по време на поста, понеже всеки от нас е чувствал подобни неща, и не само по отношение на поста. Спират ни така бесовете и по отношение на изповедта, по отношение на Причастието — въобще се стремят да възпрепятстват.

Сатана — това означава противник. Противи се на доброто дело, което се стремим да извършим. С пост и молитва тоя род се прогонва. Точно това, което вършим в момента. И не трябва да се боим, когато такива изкушения ни нападат.

Ето тая жена, която страдала така от 18 години — Христос, след като положил ръце върху нея, я изцелил. Но ние също можем да отидем при Христа. Идваме тук, в храма, особено когато изповядваме греховете си — точно тия, с които ни свързват бесовете, тия, с които им даваме власт над себе си. И Христос ни освобождава от тая свързаност, от тия вериги, с които тъмните сили са ни обвързали и поробили, и ни дава възможност самите ние да се изправим и да славим Бога. И понякога човек съвсем явно може да го почувства в себе си.

Още повече се докосваме до Христа, когато пристъпим след това и се причастим, когато приемем светите Христови Тайни. В предпоследната молитва от тия, които са преди Причастие — тя е от свети Йоан Дамаскин, чиято памет честваме преди няколко дни — е казано: „Христе Боже, Който оправда митаря и помилва хананейката, и за разбойника отвори вратите на рая, отвори ми Твоето човеколюбиво сърце и ме приеми, като дохождам и се докосвам до Тебе, както прие блудницата и кръвоточивата: едната, като се допря до края на дрехата Ти, лесно получи изцерение, а другата, като държа Твоите пречисти нозе, отнесе със себе си прошка на греховете. А аз окаяният, като се одързостявам да приема цялото Твое Тяло, нека не бъда изгорен, но ме приеми като тях и просвети душевните ми чувства, като изгориш тежките ми грехове, по молитвите на безсеменно родилата Те и на небесните Сили.“

Ето точно тия (грехове), с които даваме власт на бесовете над себе си. Това е начинът, по който ние се докосваме до Христа — като Го приемаме самия Него, Тялото и Кръвта Му. И ни освобождава Той чрез изповедта, чрез Причастието със светите Христови Тайни. Когато благодатта дойде в нас, си отива злото, отиват си страстите — особено когато се стремим да стоим в доброто.

С пост и молитва тоя род се прогонва — не само с нашите молитви, но и с молитвите на света Богородица, с молитвите на Ангела- Пазител, с молитвите на светиите, които призоваваме на богослужението.

В днешния ден — по молитвите на свети Амвросий Медиолански, на преподобна Филотея Търновска, на преподобни Герасим Химнописец — по техните молитви Господ да даде и на нас, като се приближим, като се докоснем до Него, като Го приемем в себе си, да ни освободи от веригите, с които сатаната ни свързва. Да можем да се изправим от греха и да славим Бога.

Честит празник!
Бог да благослови всички.

Проповед о. Сергей от 07.12.2025

Храм Успение на Пресвета Богородица кв. Малашевци