Беше страшно, но Бог беше с нас

Комунизмът унищожи вярата у народа. Той не беше възпитан в нея. Идват професори с децата и няма значение кой е градил Грачаница. „Отивайте в други религии!“- казват им.

През 1959 г. (в манастира) идват Тито и Йованка Броз. Йованка Броз беше сръбкиня и като сръбкиня не пожела да влезе в църквата, чакаше ни в двора, в заведението, което имаше там. А той влезе в храма и се снима с нас… Взеха ни тази снимка, защото за тях беше унижение да я пазим… Знаете – не харесвахме комунизма.

Същата година идва Стане Доланц с петнайсет министъра, вижда всичко и ние му се оплакахме. Бяхме пет от 16 до 25 годишни и спяхме в една стая. Другата стая беше кухня. Не ни беше удобно и той обеща да помогне. Бяхме в дългове, земята ни беше взета…

Във времето на най-големия комунизъм отиваме в Белград, в къщата на председателя, по настояване на Душан Мугоша.  Душан Мугоша беше черногорец. Не беше особено вярващ, но отидохме да му се оплачем, нямаше къде другаде да отидем. И той каза: „Не искам да чувам децата ми да се мъчат. Ще уредим всичко“. И после – нищо. Това става през 1963 г.

Тогава при нас идва Евстатий. Чували ли сте за Евстатий, който е бил на Света Гора шестдесет години? И той ни казва: „Чеда, само Богородица може да ви помогне!“ Вземете този молитвеник на Пресвета Богородица, в 12 ч. всяка нощ в продължение на 40 дни без никой да ви види, само Бог, затворете църквата, коленичете и се молете…“

И след 40 дена, на 41 ден отиваме в Белград и получаваме желаното. Бяха ни взели ключа от църквата, играят карти по терасите… Но ние бяхме извадили и друг ключ. Бяха ни взели и касата за дарения, не можехме да ползваме нищо от нея. И след като си върнахме конака, идват и запечатват вратата, за да не можем да правим нищо и казват: „Не може да се влиза, това ще бъде музей“. Само това говореха…”Няма да бъде ваше и на вашия Бог!”

А през 1955 г. свалиха иконите, разрушиха притвора, премахнаха иконостаса. Видях всичко това с очите си. Идва Бача (Бранислав) Булович и ми казва: „Елате да видите как гори вашия Бог!“ И подпалиха иконостаса. После направихме този малкият… Трябва да кажа, че сме се били с този човек. Той не ни дава да работим, а ние искаме. Отивахме на нивата и пускахме добитъка…

Целият народ премина в комунизма! В църквата не идваше нито един човек! И ни плюят… Беше мъка, ходехме оръфани, боси, няма какво да обуеш, само боси. Това продължи и когато получихме конака; отивахме в Прищина, някъде 78-80 година, плюеха ни и викаха по нас…Беше голяма мъка, но винаги сме се надявали, че Богородица ще ни помогне.

Не ни даваха да сечем дърва наблизо, за това отивахме на 50 километра. Отивахме, когато си набавихме кон и оттам карахме дърва. Работехме много. Един човек имаше магазин за деликатеси, той ни помагаше. После като ни върнаха земята, вече имахме достатъчно. Аз продавах сирене. Правехме много хубаво сирене. Отивахме в Прищина, а нямаше навес, отгоре вали,  аз продавам, но пък всички купувачи идват при мене… И се случваше: блъснат 50-килограмовия съд в калта, а аз плача. Плача, отивам в милицията. Каква милиция – никаква! Беше страшно, но Бог беше с нас.

Майка Ефросиния, игумения на манастира Грачаница