Като дойдох в манастирa, си мислех, че съм свят

Като дойдох в Псковско-Печерския манастир си мислех, че съм свят: винаги съм бил честен, никога не съм мамил никого… Представяте ли си? А после започнах да се изповядвам… И за първи път истински си отдъхнах, когато изхвърлих камъните на греховете, които трупаме цял живот.

Веднъж като пеех на клироса, Господ ми показа за части от секундата състоянието на душата ми. Какво е направил врагът с нея. Ако това видение бе продължило – просто щях да полудея. И ти се мислиш за свят?! Чудя се как само земята те държи! Господ ми разкри всичко такова, каквото е. Ето оттук започва изцелението.

Бих посъветвал всички да се срещнат с душата си. Да видим всичко лошо, което носим в себе си – което ни пречи и не ни дава покой. А трябва да придобием Христовия мир. Христовият мир е несравним с нищо в този свят. Когато ти е добре, когато нямаш врагове. Ти вече си с Бога. Благодариш за всичко. Приемаш всичко от Бога. Дори болестта. Разбирате ли? Към болката е невъзможно да привикнеш, но можеш да приемеш страданията като очистване, като повод за очистване.

Записвайте всичко лошо – не се жалете! Това е като да отидете на баня – да застанете под душа и да изтъркате всяка нечистота. Без да се жалите, като се накажете в съвестта си. Мъчението на съвестта е най-страшното. И после отидете при свещеника и кажете: бих искал да се изповядам. Изповедта няма да отнеме пет-десет минути, може би малко повече. И нека сърцето ви откликне на забравените грехове. Изповядват се само греховете, без да се споменават имена. Говори за себе си – за своите грехове. После всичко това може да се скъса, унищожи, изгори. И вече да се опитваш да живееш за Христа.

Иеромонах Роман Матюшин

https://pravoslavie.ru/177823.html