Блаженото упокоение на Старица Макрина

„Тази, която е преведена оттук, е прекосила вечно развълнуваното море на живота и чрез вяра е отплавала в Твоето пристанище“.

                                                                                                 /Из погребалната служба за монаси/

…Белите дробове на Старицата вече се пълнели с течност, дишането ѝ било затруднено, кръвното ѝ налягане – изключително високо… Тя помолила една от сестрите да извика свещеника на манастира да я благослови със светото копие и свети мощи. Това било последното ѝ желание.

Увреждането на сърцето било необратимо. Скоро кардиограмата показала, че Старицата е починала. Тя вече била предала святата си душа.

По това време една от сестрите се свързала с преподобния Старец Ефрем, който се намирал в Америка, за да му съобщи за състоянието на Старицата, и по време на разговора душата на Старица Макрина отишла при Господа. Когато Старецът чул за нейното отшествие, казал убедено: „Старицата се издига в блестяща светлина към Христовия престол без препятствия на митарствата“.

В килията на блажената майка сестрите целунали святото ѝ чело, което благоухаело…

За това как тя се е подвизавала, за да стигне до този благословен край и какво дръзновение е показала пред Господа, разказва книгата „Думи от сърцето“, включваща беседи и биография на Старицата Макрина.