Богословски фантазии

С православното учение за живота на душата след смъртта, за нейните състояния и етапи на духовния път, който започва от смъртния одър и завършва с мястото, определено за частния съд над нея, са свързани всички заупокони служби. Това е древно предание на Църквата, което е част от литургичното богословие. С това предание е свързан църковният устав, особено поменаването на новопредставения на 3-ия, 9-ия и 40-ия ден, а също вселенските панихиди, които са част от ритъма на годишното богослужение.

Ако внимателно разгледаме текстовете на каноните на заупокойните служби, както и прочитаните над умиращия и след смъртта му молитви, пред нас ще се открият изпитанията, които душата на починалия претърпява след смъртта. Най-страшното изпитание за нея е невъзможността да си помогне сама на себе си, тоест да принесе покаяние и промяна. Посмъртното състояние е разкриването на това, което душата е придобила на земята. Човек ще се види такъв, какъвто е в действителност. В същото време каноните на заупокойните служби са проникнати със светлината на надеждата, че молитвите на Църквата и милостинята могат да помогнат на душата при условие на нейната вяра, принадлежност към Църквата и добрите дела, които тя е извършила през живота си.

Тук молитвите на Църквата запълват недостигащото, но дори те не могат да променят човешката личност и общата насоченост на желанията и стремежите, владеели човека през живота му. От църковната химнография и агиографските произведения ние знаем за митарствата, през които ще премине душата, за нейното виждане на обителите на рая и ада и за двукратното ѝ поклонение на Христа. На 40-ия ден над душата се извършва частният съд и ангелите я отвеждат на мястото, където тя ще пребивава до Страшния съд. Единствено молитвите на Църквата, милостинята и молитвата на живеещите на земята могат да променят това място.

Г-н Осипов (професор в МДА) считайки Преданието на Църквата за наивни представи и отживелици, излага собствената си екстравагантна теория. Не е известно дали е получил откровение, по време на което е посетил рая и ада, или, по думите на Горки, е „пуснал таралеж под черепа“, но така или иначе г-н Осипов обявява, че в ада има катехизаторски школи и църква, в които преподават и свещенодействат не богослови и свещеници, попаднали заради греховете си в ада, но апостолите и Христос. Знаем, че в ада демоните посрещат грешниците, а в осиповския ад душата посреща не сатаната, а Самият Христос.

Говоря за възгледите на г-н Осипов, предадени от негово име от г-н Зайцев, който встъпва в полемиката ми с г-н Осипов в ролята на секундант. Не е ли било открито на светите отци това, което е открито на г-н Осипов? Или казано по друг начин, защо на светите отци е било открито обратното на това, което казва Осипов, а именно, че душата избира (дали да се придържа към) добро и зло приживе, но след смъртта губи способността си да избира и ако човек може да се самоопредели след смъртта, тогава каква е задачата земният живот като подготовка за вечността? Наистина ли е само в прилагането на определени морални норми, при това, не основани на религията?

Какво означават думите на Свещеното Писание и учението на цялата Църква, че човек се спасява чрез вяра? Нима г-н Осипов отрича смисъла на земния живот и счита, че всичко може да се поправи в ада? Но в бъдещия живот вярата, като свободен избор и морален акт, ще бъде заменена с очевидност. Кой е прав? Църковното предание или г-н Осипов? Измежду две противоречиви едно на друго откровения, едното трябва да е невярно. А лъжата в религията е вид демонизъм. Ако приемем концепцията на г-н Осипов и обявим учението на Църквата за задгорбното странстване на душите като „бабини приказки“, тогава трябва да създадем нови заупокойни служби, в които да има молитва за кръщение на душата от Христос и апостолите в ада. Освен това, ако е възможно посмъртното обръщане на езичници, иноверни и еретици, тогава е необходимо спешно да се въведат в Църквата заупокойни молитви за атеистите, езичниците, иудеите и мохамеданите да изповядат Христос в преизподнята.

Като цяло това е същото древно учение за апокатастасиса, отхвърлено от Църквата и предадено на анатема на V Вселенския събор, само че в различна версия (характерно е, че модернистите се опитват да реабилитират Ориген и дори да докажат, че той не е бил предаден на анатема за лъжеучението си). Как ще се извършва „кръщението в ада“? Водата ще тече през душата като през въздух, без да среща препятствия? Кръщението на душата извън тялото е също толкова невъзможно, колкото да кръстиш сянка. Църквата познава (единствено) случаи, когато Господ по чудо удължава живота на умиращия и дори възкресява мъртви, за да им даде възможност да приемат Светите Тайни и да се очистят преди смъртта.

А г-н Осипов счита, че всичко това може да се извърши в ада. По-натам въображението на модернистите отслабва и увяхва, и те започват да говорят за „огнено кръщение“. Нима апостолите хвърлят грешниците в огън за очистването им? Ако чрез огън е възможно да се пробуди в душата на мъчещия се грешник любов към Бога, то значи са прави инквизиторите, които са изгаряли еретиците от милосърдие към тях, тъй като са считали, че мъките на еретика ще облекчат бъдещата му участ. Макар че г-н Осипов иска да скрие модернизма си под прикритието на антикатолицизим, в действителност възгледите му за огненото кръщение в ада са банално повторение на католическото чистилище.

Свети Йоан Дамаскин казва, че изразът „кръщение с огън“, използван от някои светци, не се отнася до кръщението на грешника, а до очистването на света от грешниците, които ще бъдат предадени на вечен огън. Също така, изразът „кръщение чрез потопа“ не означава кръщението на грешниците (защото дори праведните по това време не са били кръстени), а очистването на земята от греха на древните каинити (св. Йоан Дамаскински „Точно изложение на Православната вяра“, гл. „За кръщението“).

Какви други нови „златоносни Ел Дорада“ ще ни открият „колумбовците на теологията“, ако не на земята, то в преизподнята?

Архимандрит Рафаил (Карелин), 11/12/2005