Богословското наследство на светителя Игнатий

„Кое ме порази повече от всичко в писанията на Отците на Православната църква? Тяхното съгласие, чудно, величествено съгласие“.

Светител Игнатий Брянчанинов

В съгласие със светоотеческите писания са и трудовете на преосвещения Игнатий Брянчанинов, които още през XIX век били признати от православния свят като всестранно ръководство за духовен живот; душеспасителни книги, отразяващи аскетическото предание на православното подвижничество, приспособено към духовните изисквания на монашеството от онова време.

Преди всичко трябва да се каже, че те носят печата на благодатта. Той пишел своите произведения тогава, когато Божественият глас се докосвал до неговото чувствително ухо, когато в сърцето му се явявало слово, изпратено от Господа.

„В живота ми е имало минути – писал той на С. Д. Нечаев — или по време на тежки скърби, или след продължително безмълвие, минути, в които в сърцето ми се е явявало слово…Това слово не е било мое. То ме е утешавало и наставлявало, и ме е изпълвало с нетленен живот и радост — и след това си е отивало. Случвало ми се е да записвам мисли, които така ярко светеха в тези блажени минути. Чета ги после, чета не своето, чета слова, слизащи от някаква висша среда и оставящи наставление“. По тази причина светителят Игнатий не гледал на своите произведения като на свои собствени, но ги признавал за „собственост на всички съвременни подвижници на Православната Църква“.

Сам авторът разделил своите съчинения на три групи: първите 3 тома – „Аскетически опити“, включващи статии. написани основно в Сергиевата пустиня; 4-ти том – „Аскетическа проповед“, където влезли проповедите, произнесени на Кавказ; 5-ти том– „Принос към съвременното монашество“ т.е. съвети и наставления към монашестващите относно външното поведение и вътрешното дело; 6-ти том – „Отечник“ – бил издаден вече след смъртта на епископ Игнатий. Тази книга съдържа изречения на повече от 80 подвижници по въпросите на християнската аскетика и примери от живота им.

Тези творения са не плод на размишленията на богослов теоретик, а жив опит на деятелен подвижник, изградил своя духовен живот върху основата на Свещеното Писание и нравственото предание на Православната Църква.