Богочовешкият консерватизъм и някои наши църковни модернисти

Земята е твърде остаряла, небесата са твърде остарели, светът е твърде остарял; отдавна е произлязъл от Божиите ръце и човекът се разкъсва в клетката на материята, ридаейки с въздишките на сърцето си. Такъв, какъвто е, деформиран и изроден, светът става все по-угнетителен за измъчения човек. Изпонаранен, човекът излиза от старото и влиза в нов, по-нов и най-нов бунт. Докато многоизмъченият му дух кипи при страшната температура на страданието, той се хваща за всякакви модернизми и се опитва с тяхна помощ да се освободи от остарелия свят. Но всичко това е само лейкопласт върху отворена жива рана. Болестта на света е предълбока и човек никога не може да се добере до корена й, за да я премахне. Наложило се е Сам Бог да слезе в тяло, в материята, за да намери корена на тази болест и да го изтръгне. Тайнственият Господ Иисус го направи. С Него започна обновлението на стария свят и обожението на падналия под властта на дявола човек. Това е дълбоко личен и дълбоко съборен процес, който се извършва чрез множество богочовешки подвизи. Господ Иисус връща човека към изначалното състояние на Адам, към неговото богообразие преди грехопадението. Спасителят дойде, за да върне човека не до Мойсей, не до Авраам, но до Адам, който е живял изцяло със Светата Троица до падението си. Целта на Христос е да ​​възстанови Адамовото богообразие, това е и надеждата на православните, устремени към това да се прояви у тях древната доброта. Средствата за това са благодатно-богочовешки. Това е спасителният подвиг на Христа: да върне човека при Бога, да го върне към фундамента, от който грехът го е отхвърлил. Това представлява богочовешкият Христов консерватизъм. Апостолите са го разбрали, а с тях и Св. Отци: колкото повече човек се връща с Христа към своето начало, толкова повече той върви напред към своя край, защото Христос е началото и краят, алфата и омегата.

Някои от нашите църковни модернисти постоянно внасят от Запада римокатолически и протестантски модернизъм в нашите среди. И в името на тези лъжовни модернизми те устройват шумни походи срещу благодатно-богочовешкия консерватизъм на Православната Църква. Не бива да се заблуждаваме: римокатолиците са най-радикалните модернисти, защото те са прехвърлили основата на християнството от вечния Богочовек Христос на смъртен човек – папата, провъзгласявайки го за главния им догмат. Протестантите пък просто са прегърнали този догмат и са го разработили до ужасяващи детайли.

Православието съществува под знака на богочовешкия консерватизъм: опирайки се на апостолско-светоотеческо минало, то върви стъпка по стъпка към неизвестното бъдеще. И така изпълнява Христовия завет. Когато „Християнски живот” напомня и призовава да се върнем към Апостолите, към Светите Отци и чрез тях – към Господ Иисус Христос, то за православните християни това означава: напред, към неизменния Господ Иисус!

Пътищата на Църквата са Господните пътища и проклятие поразява онези, които ги изкривяват (См. Деяния 13:10). Кой съм аз и кой си ти, че самопроизволно да променяме пътищата на Църквата през историята? Такъв е благодатният призив на духоносните отци Св. Серафим Саровски, Св. Прохор Пшински, Св. Сава и Св. Йоан Кронщадски. А нашият призив е да ги следваме молитвено и смирено, освен ако не искаме с лоста на гордостта да изхвърлим себе си от съборното единство на Църквата. Никое модернистко salto mortale не е в духа на Православната Църква. Ако се готвиш да направиш крачка напред, погледни назад, чуй какво те съветва Светият Дух чрез богоносните отци и светите Вселенски събори. Ако не погледнеш назад, ако не искаш да чуеш и послушаш – значи ти поставяш себе си над Вселенските Събори и приемаш върху себе си всичките им анатеми.

Ако нашата Поместна Църква иска да остане Православна и да върви напред, то всяка крачка, която тя иска да предприеме, трябва да предприема съборно: с всички Апостоли, с всички Мъченици, с всички Изповедници, с всички Свети Отци.

Преп. Иустин Челийски, „Богочовечански конзерватизам и неки наши црквени модернисти“

„Християнски живот”
Сремски Карловци. 1925 г.

svetosavlje.org