Бог допуска в ето този вид смирение врага на спасението да нападне човека
Мълчанието на устата е началото на смирението. А след като човек постави ограда на устата си, тогава може много по-внимателно да се вгледа в себе си. И от това първоначално смирение се ражда едно второ смирение на смиреното мислене за себе си. Понеже човек започва да вижда борбата, която е в него. От него се ражда се смиреномъдрие. И сетне от това второ смирение се раждат още три: смиреното говорене, смиреното обличане или то даже вече там човек няма и отношение толкова точно как изглежда, доколкото тщеславието, знаем, че се кичи с всевъзможни дрехи прически, парфюми и какво ли не. Но когато човек стане смиреномъдър, това вече няма значение за него. И това е пети вид смирение, след което се ражда също и смирението на самоукорението. И дотук горе-долу ние полагаме усилия сами за да се смирим.
А оттам нататък, обаче, следващите два вида смирение са такива, които са свръхестествени, идват от благодатта и идват при тия най-вече които водят ето такъв безмълвен живот. Тогава Бог допуска в ето тоя шести вид смирение врага на спасението да нападне човека по начин, по който човек да не може да си помогне по никакъв начин, нито с дела, нито от Бога намира помощ, нито от каквото и да е. И започва, както казва свети Григорий Синаит, тогава такъв човек да се чувства даже по-долу от самите бесове, които го нападат. Но въпреки това продължава да зове към Бога от дъното на сърцето си и заради тая молитва, заради тоя вопъл, идва истинското смирение. Последното което е истинското благодатно смирение, което свети Йоан Лествичник, който възпоменавахме миналата седмица, нарича безименна благодат, понеже то е самият Бог вече, Който действа в човека.
И тогава, казва св. Григорий Синаит ето такъв човек е способен да върши дивни дела каквито виждаме в преподобната наша майка Мария Египетска И човек е необходимо да мине през всичко това. То е като през ада буквално да мине човек докато стигне до Христа, през Голгота да мине, за да възкръсне душата му. Това е пътят на безмълвниците.
Преподобна Мария Египетска е пример за един от най-висшите подвизи на безмълвието, на отшелничеството; и там му се налага на човек да се смирява, въпреки че няма и пред кого, няма хора пред които да се смири. Трябва пред самия Бог да се смирява. И е много тежко такова нещо. Ето виждаме в тия 17 години в които са я нападали бесовете, които тя споменава, как помислите са я измъчвали, как тя падала по лице на земята и казва: и се молих докато не дойде тая светлина и ме осияеше. И така постепенно е придобивала това най-дълбоко, истинско смирение, тая Божия благодат в себе си, която виждаме накрая.
Част от проповедта о. Сергей от 6 април 2025 г.
