Бог не изисква от нас извънредни подвизи, а малки и постоянни

“Веднага, щом забележиш в себе си (в светлината на съвестта и на Божия закон) грях на ума, с дума, с мисъл или някаква греховна страст или навик, която те надвива по всяко време и на всяко място, в същата минута се кай пред Бога (макар и мислено): Господи, прости ми и ми помогни! (Тоест: “Прости ми, че Те оскърбих, и ми помогни да не оскърбявам Твоето величие.) Трябва да произнасяш тези три думи: Господи, прости и помогни, бавно и няколко пъти или по-точно, докато въздъхнеш. Тази въздишка означава идването на благодатта на Светия Дух, Който ни е простил греха, за който се каем в дадения момент пред Бога. Тогава всяко бесовско действие в мислите ни, и особено – във въображението ни, отпада от нас. И ако бесовското действие дойде отново, отново се помоли с покайна молитва. Само по този начин човек ще постигне чистота на сърцето и душевен мир.

При такова покаяние никаква страст (тоест нередна мисъл) или греховен навик не може да устои, а постоянно ще се смалява и накрая напълно ще изчезне според степента на чистота на сърцето. Защото Господ е рекъл: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога – и най-напред в изпълненото си с душевен мир сърце. Но за да имаме добър навик за покаяние пред Бога, трябва силно да пожелаем да имаме твърда решимост за това спасително дело и да молим Бога да укрепи волята ни за това дело. И да го започнем от момент, когато денят клони към вечер и настъпва нощ, и тогава, преди да легнем да спим, трябва да помислим: “Как прекарах деня?”.

Спомни си къде си бил, какво си видял и какво лошо си направил против Бога, против ближния и против съвестта си, и ако видиш нещо греховно, покай се пред Бога за целия ден, а ако не видиш, не си спомниш нищо, това не означава, че нищо не се е случило, а означава, че поради разсеяност на мислите всичко е забравено. Тогава трябва да се каеш пред Бога и за самото забравяне за Бога, като казваш: “Забравих Те, Господи! Горко ми! Но Ти, Господи, не ме забравяй, забравящият Те!”. И трябва да произнесеш (макар и мислено) тези думи няколко пъти с протяжен тон, защото точно при такъв тон, а не при скоропоговорка сърцето е съкрушено и смирено. Тогава и ще се получи въздишката, като знак на идването при нас на благодатта на Светия Дух, без Когото човек сам по себе си е нищо! “Ако Господ не съзида душевния дом, напразно се трудим”, пее Светата Църква.

Вечерният навик за покаяние пред Бога ще те доведе по-нататък до средата на деня, а после ще улавяш греховното падение и в малките неща. Такова покаяние пред Бога без особени подвизи ще те доведе до пълно съвършенство или святост! Както са казали по този въпрос древните свети отци, Бог не изисква от нас извънредни подвизи, а малки, само че – постоянни, по думите на светителя Иоан Златоуст.

Старецът Кирик
https://www.sveta-gora-zograph.com/books/Veliki_Ruski_Starci_t1-3/book.pdf