Бог няма да изисква едно и също от всички хора

Бог няма да изисква едно и също от всички хора. Вие не можете да избягате от света. Можете ли? Не можете. Насочете всичките си сили към това добро, което можете да извършите в него. Това има голяма стойност.

Имайте смирение и познайте себе си. Ще ви дам следния пример: когато изрязвам образа на някой светец върху дърво и завършвам, мисля, че е станало добре. След малко отново се вглеждам в него и виждам, че има недостатъци. Ако взема лупа, ще видя, че недостатъците са много. Същото е, когато гледаме ръцете си. Виждаме, че те са чисти. Но ако погледнем през лупа, ще видим нечистота и множество микроби. Така е и когато внимателно се вглеждаме в душата си. Виждаме, че там няма нищо от това, което светът казва за нас.

Ние приличаме на бурени коприва, които отдалече изглеждат зелени и свежи като поляна, но когато се приближиш и се докоснеш до тях, ще видиш тяхната лошотия и ще усетиш жилото им.

Не четете вестници и не гледайте телевизия. Често дори и църковната периодика вреди на християните, защото събужда гняв към отделни хора и изобщо, предизвиква смущение. Внимавайте във всичко. Четете Светоотечески книги.

Един посетител каза на стареца, че хората очакват чудеса, за да придобият вяра и да променят живота си. Старецът внимателно го изслуша и обясни: “Но нещата не стоят така. Бог може за половин секунда да обърне към вярата целия свят. Ще извика веднъж силно: “Или се покайте, или ще ви пратя земетресение 12 степени по Рихтер!” – и ще започне лека-полека. Но от това няма да има смисъл. Светът си има кусури и ще създава проблеми и в рая. В този живот се явяваме на изпити. Премахваме кусурите си и преминаваме на небето. И хубавото за човека е това, че Бог проявява любов! Не е като учителите, при които се явяваш един, два, пет пъти, и те късат. Тук имаш право да се явяваш на изпити до самата си смърт.

Велико нещо е да възприемаш другия човек като свой брат.

Чувствам такава радост в себе си, че идва момент, когато казвам: “Боже мой, ако е възможно, запази радостта ми в някакъв акумулатор, за да взимам толкова, колкото ми е необходимо, защото ми иде да умра.”

Старецът каза: “Когато човек умира в покаяние и отива в рая, той сякаш се намира в автобус, а по него бягат кучета (тоест нечисти духове) и лаят. Те не пречат на пътуването му и не могат да го възпрепятстват.”

Старецът каза: “Независимо дали се молиш за себе си или за другите, молитвата трябва да бъде от сърце. Нека чуждата болка стане и наша собствена. Трябва предварително да се готвим за молитвата. Четете откъс от Евангелието или от Отците, и едва след това се молете. Необходимо е усилие, за да се пренесе умът в областта на божественото. Духовното четене прилича на пътека, която Бог ни дава, за да ни води към по-духовното. Душата се сгрява именно с богомислие.”

https://www.sveta-gora-zograph.com/books/Bolca/book.pdf