Бог ще изведе на съд злословията

Трябва да разберем, че когато осъждаме някого, ние унижаваме честта на този човек. И, разбира се, очерняме името му, семейството и близките му. И дори наистина да знаем нещо лошо за този човек, това не може да ни послужи за оправдание.
Светите отци многократно казват: необходимо е да ненавиждаме греха, а не човека. Днес той греши, а утре ще се очисти с покаяние. А ние? Въпреки това продължаваме да злословим. И кой е първият, който попада под Божия съд? Не сме ли самите ние?
Много често вътрешният глас на съвестта ни казва, че слуховете за даден човек са несправедливи, че човекът не е това, което се говори за него. Но въпреки това ние се радваме на възможността да позлословим за него в обществото. Езикът ни се превръща в оръдие на неправдата и лъжата. И един незначителен слух, допълнително украсен от нас, се превръща в страшна история за човека. Малката искра запалва голям пожар, който изпепелява доброто име на ближния ни.
И осъждането, клеветата и злословието принасят голямо зло. Те вредят на хората – на здравето им, в материално отношение, на положението им в обществото. Причиняват болка на ближния. Осъждането е страшно и като такова подлежи на Божия съд. Така че не бива и нямаме право да осъждаме, но трябва да се боим от този грях.
Архимандрит Кирил Павлов
__________
Всички хора, макар да не разполагат със съдийски престол, нито с палачи, нито с тояги, съдят съгрешаващите, правейки това в разговори и общи беседи… Бог ще изведе на съд злословията, които ежедневно произнасяме помежду си, непристойните клевети, за които осъждаме ближния, нямайки никакво дело, коварствата, които кроим един против друг, като хвалим брата в негово присъствие и разговаряме с него като с приятел, а го порицаваме, когато не е при нас…
Свети Иоан Златоуст