Бурята на изкушенията и котвата на самоукорението

В Древния патерик е запазено следното сказание за авва Пимен Велики. Един брат дошъл при него и се оплакал: „Връхлитат изкушения и не знам какво да правя“. Светият отец му отговорил с притча. „Плаващите по вода – казал той, – постъпват така. Когато вятърът е благоприятен, те опъват платната и ладията им се придвижва бързо. А когато вятърът отслабне, те поемат греблата и макар със затруднение, плават напред. Но понякога се надига буря: тогава те прибират платната и греблата, и хвърлят котва, докато лошото време отмине“.

Така е и с подвижниците. Когато благодатта на Светия Дух ги подпомага, те с лекота извършват подвижническите трудове. Когато благодатта на Светия Дух намалява, те се подвизават, но вече с труд. А когато настъпи бурята на изкушението, тогава се закотвят в самоукорението и търпеливо изчакват подобряването на атмосферата, докато тя стане благоприятна за техните подвизи.

В какво се състои самоукорението? В непрестанната молитва: “Боже, бъди милостив към мене, грешния! Господи, помогни ми! Господи, Както Ти желаеш и както Ти Самият знаеш, спаси ме!” Така постъпвайте и Вие!

С искрено уважение към Вас,

Архиепископ Теофан Полтавски 

14 септември 1930 г.

Варна