Бурята на изкушенията и котвата на самоукорението

В Древния патерик има следния разказ за авва Пимен Велики. Един брат дошъл при него и се оплакал: „Обхванат съм от изкушенията и не знам какво да правя“. Светият отец му отговорил с притча. „Плаващите по вода – казал той, – правят следното. Когато вятърът е благоприятен, те опъват платната и тогава ладията им се придвижва бързо. А когато вятърът отслабне, те поемат греблата и макар със затруднение, плават напред. Но понякога се появява буря: тогава те прибират платната и греблата и хвърлят котва, докато лошото време отмине“. Така е и с подвижниците. Когато благодатта на Светия Дух ги подпомага, те с лекота извършват подвижническите трудове. Когато благодатта на Светия Дух намалее, те се подвизават, но вече с труд. А когато настъпи бурята на изкушението, се закотвят в самоукорението и търпеливо чакат подобряването на атмосферата, докато тя стане благоприятна за техните подвизи. В какво се състои самоукорението? В непрестанна молитва: “Боже, бъди милостив към мене, грешния! Господи, помогни ми! Господи, Както Ти желаеш и както Ти самият знаеш, спаси ме!” Така постъпвайте и Вие!

Архиепископ Теофан Полтавски († 19.02.1940)