Веднъж Господ ни показа две явления на Божествената стихия

През 1985 г. отец Йоан откри за себе си място за уединение на тридесет минути път от манастира в малко естонско селце и то се превърна за него в скит за двадесет години…След деня на Св. Дух той се оттегляше там в уединение. Гостоприемния дом се намираше на брега на реката, откъдето се откриваше просторът на Божия свят с безкрайното небе, и където първите лъчи на изгряващото слънце се отразяваха в реката, а вечер то, уморено за деня, се отпускаше на хоризонта върху водната повърхност. Вечер, на връщане от гората, отец Йоан пееше молитвено: „Утвърди, Боже, православната вяра на православните християни…“ и на моста над простора, където небето се съединяваше с водата: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“

Той особено обичаше природата. Тя беше за него най-убедителната книга на живота, безпрекословно подчиняваща се на Божиите повели. О. Йоан се наслаждаваше на моментите на уединение. Ние вървяхме около него, събирайки гъби или горски плодове, с които беше пълно това благодатно място. Винаги носеше книга със себе си и от време на време ни викаше да прочетем нещо заедно…

Веднъж Господ ни показа две явления на Божествената стихия, които о. Йоан коментира като Божии видения. Те следваха едно след друго с кратък интервал помежду им. Посред бял ден, при ясно слънчево време от небето се изсипа невиждан воден поток. Светлината не помръкна, но проливният дъжд беше такъв, че очертанията на близките обекти изчезнаха.

Скрити под навеса, където ни беше застигнала стихията, ние наблюдавахме това необикновено явление. „Бог ни показва как е започнал Всемирния потоп“ – каза отец Йоан. За щастие явлението не продължи дълго, а ако беше продължило, щеше да ни се наложи да изплуваме от гората. Слънцето скоро засия върху измитата зеленина. Весело шляпайки през топлите локви, ние се прибрахме у дома.

Но това не беше краят на необикновените ни преживявания през този ден. Веднага щом се скрихме под покрива, при същото слънце, се изсипа градушка с големината на зряла вишна. Възхищавахме ѝ се от прозорците. След няколко минути всичко свърши.

Излязоме навън и примряхме от възторг. Небето, дърветата, водата и всичко около тях заблестя със светлина, сякаш бе пропито със злато. Стъписани, чухме гласа на отец Йоан: „Така ще бъде преди Второто и славно пришествие Господне!“ Но и това не продължи дълго и изчезна също така внезапно, както беше започнало. Земната природа надделя над небесното явление, което за момент я беше завладяло.

Записки письмоводителя старца. О Промысле Божием, милующим нас, не понимающих Его любви. Татьяна Смирнова