Венец без духовна бран няма

„Виждал съм го разстроен, когато понякога се отнасяха грубо с него. И как той реагираше на това с пълно смирение. Той не беше от този свят. Мнозина разбираха това и с уважение се отнасяха към него. Но мнозина не го разбираха и не уважаваха това”.

Владимир Красовски за св. Йоан Шанхайски

В Катедралния храм „Св. Богородица – Всех скорбящих радост“ в Сан-Франциско започнаха тържествата по повод 30 години от прославянето на свети Йоан Шанхайски и Сан-Франциски Чудотворец. В четвъртък вечерта раката с мощите на св. Йоан бе пренесена в средата на храма и започна отслужване на акатиста на светеца. В петък е посрещането на чудотворната Курско-Коренна икона и първоиерарха на Руската Православна Църква зад граница митрополит Николай. Основните тържества са в събота, 29 юни.

+++

Свети Йоан Шанхайски (1896-1966) – светец на нашето време – бил нисък на ръст, неугледен, с говорен дефект, често ходел в смачкано расо и бос. Някои от хората около него дори се смущавали от „такъв епископ“, тъй като той служил в големи градове: Шанхай, Париж, Брюксел, Сан-Франциско.

Свети Йоан приел монашески постриг на 30-годишна възраст. Оттогава молитвата – общуването с Бога и светиите – станала за него по-важна от всички дела на земния живот.

„Всички заставаме на молитва в определено време, а при Владика Йоан не беше така: той винаги пребъдваше в молитва…“, казва за светеца йеромонах Методий (негово духовно чедо).

За да се молим така – да дадем място на духа – е необходимо да ограничим плътта, целта на всяка аскеза. Свети Йоан никога не лягал в легло, спял седнал и то само няколко часа, като посвещавал нощта за молитва. Като ядял, той често смесвал ястията: супа, гарнитура, компот, така че земната храна да не се превръща в удоволствие за него.

Като станал епископ на 38-годишна възраст (1936 г.) той запазил своите аскетични навици, въпреки че животът му се променил: той вече нямал уединение, около него винаги имало хора.

Често монасите, като например преподобни Сергий Радонежски, когато им било предлагано да приемат епископски сан, решително отказвали, страхувайки се да не изпаднат в гордост, боейки се, че това ще наруши техния молитвен живот, постигнат с огоромен труд. В крайна сметка епископът е като началник, администратор, който през цялото време трябва да разрешава проблемите на хората.

Свети Йоан също не искал да бъде епископ. Дори привеждал като аргумент говорния си дефект, като пречка за  проповедта. На това му отговорили, че и Моисей е имал говорен дефект…

„За да не го хвалят –  да казват: ето той не спи,  служи всеки ден и е почти светец, владиката юродствал -казва отец Петър (Перекрестов), – често закъснявал, ходел бос и с измачкани дрехи“.

Но във всичко, свързано с богослужението, бил много строг към себе си и към другите. Той никога не говорел в олтара и след службата оставал там няколко часа. Веднъж споделил: „Колко трудно е да се откъснеш от молитвата и да се върнеш към земното!“.

Свети Николай (Велимирович), който по време на престоя на свети Йоан в Югославия ръководел Охридско-Жичката епархия, казал за него: „Ако искате да видите жив светец, идете в Битоля при о. Йоан!” А отец Йоан по това време бил на около трийсет години.

Свети Йоан откликвал на молбите за помощ, независимо от вярата и националността на човека.

През 1962 г. Свети Йоан бил преместен в Сан-Франциско в отговор на настоятелните молби на хиляди местни руски енориаши, които го познавали добре от Шанхай. Причината – строителството на катедралата в Сан Франциско било спряно поради разногласия в енорията. Светецът разгледал случая, установил пропуск във финансово-отчетната документация и потърсил отговорност от длъжниците. Те изпратили жалба до Синода.

Цитат от творенията на светител Тихон Задонски, записан в тефтерчето на св. Йоан, където той записвал избрани мисли и цитати от прочетени книги.

В Синода тези оплаквания били използвани като удобен претекст от недоброжелателите на светеца: те повдигнали въпроса за „незаконността“ на неговото назначаване на катедрата в Сан-Франциско и поискали отзоваването му. В Синода имало хора, които презирали „неугледния” и „странен” епископ като „недостатъчно добър богослов” и „лош администратор”.

Недоброжелателите се страхували от едно: живият светец-чудотворец, който получил ръководната катедра на най-значимата епархия на Руската Задгранична Църква, бил най-силния кандидат за мястото на вече много болния първойерарх. Дейността на недоброжелателите довела до смут в руската общност в Сан-Франциско. На енорийските събрания върху светеца и неговите поддръжници се сипели нападки, клевети и обиди. Сред гонителите му били и някои от тези, които той излекувал от рак и други тежки болести.

Противниците сами разбирали абсурдността на своите обвинения. Основната им цел била да го сломят морално. В онези дни свети Йоан писал на духовните си чеда: „Ако чуете, че съм умрял, знайте, че съм убит”.

Но светецът, който добре познавал законите на духовния живот, не осъдил никого. На въпроса кой е виновен за този смут, той отговарял: „дяволът“.

Свети Йоан изпълнил Евангелските заповеди за блаженствата  включително последната от тях: Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене (Мат. 5:11).

Източник: pravoslavie.ru