Винаги забравям лошото, сякаш никога не се е случвало

Винаги забравям лошото, сякаш никога не се е случвало, просто вече не го помня… Това е дар Божий.

„Спри вълните на Твоята благодат, Господи… Аз съм само човек, не мога да я вместя…“

Отдавна спрях да мисля, че съм някой и че ще постигна нещо велико. Но се надявам, че Господ ще ме спаси по молитвите на онези прекрасни хора, които срещнах и опознах.

Когато духовната песен на пустинята влезе в града и се превърне в песен на цялото човешко същество, и когато човекът се изпълни с тази песен, границата между града и пустинята престава да съществува.

Отец Лука Анич (дълги години игумен на Цетинския манастир)