Пресветата Дева – висок пример на женска скромност и смирение
Наблизо до прославената Сионска горница – според свидетелство на древно предание – се намирал домът на свети Иоан Богослов, в който, съгласно завещанието на Господ, пребивавала в дълбока тишина и молитвено уединение Пречистата Му Майка. Тук Тя разказвала на учениците за чудесните събития, случили се преди раждането и след раждането на Спасителя и запечатани в сърцето Й, спомняла си и за ужасните дни на страданията и смъртта на Господ; и всички вярващи заедно с апостолите Я слушали внимателно, сякаш слушали всичко това от устата на Самия Господ. Подчинявайки се на заповедта на Господ, апостолите пребивавали с Пречистата Дева, с мироносиците и с други ученици, на брой 120 души, и в обща и непрестанна молитва се готвели за приемане на обещания им Утешител. Сионската горница е била сякаш храм, а намиралите се в нея представлявали първата Христова Църква.
И колко смирено се държала в тази Църква Пресвета Богородица! Когато говори за живота на Господните ученици след възнесението Му, Свещеното Писания Я споменава след всички жени. Забележително е, че без никога да е била виждана сред Апостолите, докато Иисус бил на земята, сега тя вече е неразделна с тяхното събиране; те постоянно пребивавали с Нея, за да заместят липсата от видимото общуване с възнеслия се Господ, и по този начин Тя станала дълбоко и смирено средоточие на тяхното единство.
Настъпил десетият ден след възнесението на Господ и петдесетият след преславното Му възкресение. В този ден на големия празник Петдесетница, когато Пречистата Майка била заедно с апостолите и с други вярващи, в третия час на деня, внезапно във въздуха се чул силен шум, сякаш по време на буря, и изпълнил цялата къща, където се намирали, и им се явили разделящи се езици, като че ли огнени, и се спрели по един на всекиго от тях – и всички се изпълнили със Светия Дух.
Просветени от Божия Дух, апостолите дълго време не напускали Иерусалим, устройвайки спасението Израилево; дори и да се отдалечавали оттук, това било за кратко, и отново бързали да се върнат при братята. През цялото това време Пречистата Дева Богомайка пребивавала в дома на осиновения от Нея Иоан, който, бидейки верен на завещанието на Господ, оставал постоянно при Нея, като истински нежен син, и Й служел с безгранична привързаност и усърдие. Само веднъж трябвало да се раздели с Нея, бидейки пратен заедно с апостол Петър в Самария, за да призове Светия Дух върху новопросветените. Като се върнал в Иерусалим, той не се разделил с Пресвета Богородица до самата Й кончина.
Намирайки се в обществото на първите християни, благоговейно уважавана от всички както заради високото Си достойнство на Майка на Господа и Спасителя на света, така и заради Своята святост, дълбочина на вярата и познаване на Евангелските истини, Пресветата Дева никъде обаче не излиза публично със слово на проповед и учителство, предоставяйки това право на мъжете, като на упълномощени за това лица – на апостолите Петър, Иаков и другите. В този случай Пресветата Дева показала в Свое лице висок пример на женска скромност и смирение. През цялото време на живота Си след възнесението на Господ Тя кротко служила на бедното човечество, милувайки сиромасите, служейки на немощните, грижейки се за сирачетата и вдовиците и ходейки всеки ден на животворящия Гроб и молейки се за целия свят. Запазила това смирение чак до кончината Си, покорявайки се на Божията воля, оставила Я да носи игото на земния живот няколко десетки години, макар душата Й непрестанно да се стремяла към Божествения Й Син.
„Животът на Пресвета Богородица до нейното Успение“
http://www.sveta-gora-zograph.com/blagodatna/skazania/skazania.php?id=8