Време за радост, благодарност и размисъл
Новогодишната нощ е сбогуване с отминаващата година, като със стар приятел, който е делил с нас скърби и радости и сега ни напуска завинаги; тя е среща с идващата година, която като гост вече чука на вратата на нашия дом. Новолетието е време на благодарност и надежда: благодарност към Бога за Неговите милости и надежда, че те няма да оскъднеят и занапред.
Новата година ни учи да благодарим на Бога за всеки ден от живота, който чрез покаяние може да се превърне в ден на спасение. Годината е затворен кръг от време, но в духовен план можем да си я представим като стълба, чиито стъпала се изкачват и спускат – към обиталищата на вечната светлина или към мрака на преизподнята, в зависимост от вярата и делата ни. Затова навечерието на новата година е проверка на времето, което сме изживели. Трябва да се изпитаме пред съвестта си: какви грешки сме допуснали, в какви грехове сме паднали, какво добро сме могли да направим и не сме направили, какво трябва да поправим и да направим през идващата Нова година.
Новата година е време за размисъл за смисъла на живота, за вечността и времето. Смисълът и целта на живота е единението с Бога, влизането в Неговата вечна светлина. А времето за християнина е съкровище, за което се купува вечността. На всеки човек е даден период от време, отпуснат е срок за пребиваване на земята. Но времето, което е толкова привично за нас, всъщност е тайнствено и непонятно за ума.
Новата година за християнина е нов етап на духовна борба с демоничните сили, обичаите на полуезическия свят и неговите страсти – невидими змии, живеещи в тъмното дъно на душата. Всеки човек трябва да осъзнае и определи главната си страст и да започне да се бори с нея.
Новата година винаги е подарък и радост. Тя озарява със светлината си дворци и бедни колиби, стопля сърцата и на богати, и на бедни. Нека Новогодишната радост бъде за християните предвкусване на бъдещата, непреходна радост в Царството Небесно, когато времето ще отстъпи място на вечността!
Архимандрит Рафаил (Карелин)