Всичко, което виждаме и чуваме се запечатва в душата

Всичко, което приемаме, виждаме, чуваме, оставя някакви следи – впечатления, които получаваме. Защо монасите бягат от света в манастир? За да не виждат и да не чуват.

Отиваш на улицата и виждаш нещо нечисто и без твоята воля, без да мислиш за това, мръсотията е оставила петно върху теб. По-нататък някой се кара, чуваш лоши думи, ругатни. Не си съгласен с тях, но те остават в душата ти. Навредили са ти, замърсили са я. Затова монасите са избягали от света.

В света не обръщаме внимание на тези впечатления, те не ни изглеждат важни. Свети Максим Изповедник казва: „Отрекъл си се от света, избягал си от света, вече не виждаш, не чуваш… И тук започва бремето!“ Защото носиш със себе си впечатленията и греховните следи, които имаш в душата си. Да ги махнеш това означава безстрастие, това е, когато злото вече не те впечатлява, да изкорениш тези корени от душата си. Те се изкореняват много трудно.

И ако постоянно гледаш и чуваш неща по телевизията, те се запечатват в душата ти и никога няма да можеш да ги изчистиш оттам. И си отиваш с тях опетнен и мръсен до края на времената.

Преп. Мария Египетска се борела в пустинята 17 години, където нямало нищо, за да изличи греховните впечатления от душата си. Тя постела, ядяла корени, плевели и врагът я измъчвал с греховете, които е извършила. Защото е толкова трудно да се изличат.

А когато впечатленията се наслагват все по-често, коренът е все по-дълбок и труден за изкореняване. Тогава защо да гледам телевизия?

В малкото време, с което разполагам, ако мога да се моля, да имам добра мисъл за духовни неща… Защо да ме интересува, че някой е говорил за политика, друг направил друго, друг се самоубил в Америка? Всички новини… За какво ми е това?

Светогорският старец Петроний Танасе от румънския скит „Св. Йоан Продромос (Предтеча)” на Света Гора – Атон