Въпроси за вътрешния духовен живот

Ходя на църква, моля се, постя, но страстите не стихват. И дори ми се струва, че се умножават. Защо е така, възможно ли е изобщо да се избавим от тях? И как човек може да промени характера си, природата си, същността си, да остави завинаги навиците си, реакциите си на случващото се и да стане различен, да заприлича на онези духовни хора, от които ние, православните християни, взимаме пример? Възможно ли е днес, в този свят, бидейки семеен, да повториш пътя на преп. Мария Египетска – да оставиш веднъж завинаги страстите си и да достигнеш покаяние?

След въцърковяването вашите страсти не са се умножили и усилили, а просто са станали по-явни за вас. Встъпил сте в борба с демоничните сили, а страстите – тези змии, загнездили се в дълбините на душата, и те в отговор са започнали да съскат и да хапят злобно. Това е необходим етап от борбата с греха и очистването на сърцето; той даже не може да се нарече етап тъй като борбата със страстите ту ще се разгаря, ту ще угасва, периодично давайки рецидиви. За това трябва да сте подготвен.

Борбата със страстите не може да ги изкорени напълно, защото техните корени са в първородния грях, който човечеството е наследило от своя праотец Адам. Пълно безстрастие на земята е непостижимо, но Господ ще възпълни липсващото, така че самото спасение е дар от Бога. Животът на светиите е пример за изпълнението на Евангелието в различни условия, ситуации и обстоятелства.

Пътят на преподобна Мария Египетска е изключителен път на отречение от света; той не е за вас. Но пък на подвига на праведния Филарет Милостиви можете да подражавате до известна степен. Съветвам ви да четете „Добролюбие“ в следния ред: първо втория том, след това четвъртия, трети, първи и пети. Не само монахът, но и мирянинът може да намери там много полезни неща за вътрешния си живот. Бог да помага.

Какво да правя, ако дори като казвам Иисусовата молитва напада униние? Оставям тази молитва и продължавам с: „Богородице Дево, радвай се“ или „Да възкръсне Бог“.

Често ме обзема гняв, а след това ме измъчва униние и то дълго време, понякога с месеци. Знам, че всичко това е спътник на прекомерната ми гордост. Боря се с тези страсти, но засега безуспешно. С усилие се принуждавам да работя, да върша каквото и да било, да изпълнявам семейните си задължения, след това за известно време унинието отстъпва, после отново напада…

Демонът иска тъкмо това – първо да съкратите, а после напълно да оставите Иисусовата молитва. Ако чувството е мъртво, мобилизирайте волята; ако нямате желание да се молите, принуждавайте се. Дадено ви е огнено изпитание – униние и чувство за богооставеност. Последното учи на смирение, а унинието, ако бъде преодоляно, дава духовна опитност. Не бива да роптаем срещу горчивото лекарство, а да помним изцелението, което то ще ни донесе. Бог дава на човека това, което му е нужно.

Освен молитвите, които споменахте, повтаряйте и кратката молитва: „Слава Богу за всичко“; а когато сте сама, пейте на глас стихове от псалмите. Веднъж един демон, изкушавайки пустинник, му казал, че ще го измъчва с униние в продължение на десет години. А той отговорил: „Запасил съм се с търпение за 20 години“. Когато болестта отмине, вече няма да има нужда от лекарство. Опитайте се мислено да се хвърляте под нозете на хората. Бог да помага.

Как да намеря сили да започна да водя истински християнски живот? Поддавам се на много груби страсти, после страдам и не мога да се променя, ходя на църква, получавам опрощаване на греховете и за известно време се опитвам да се поправя, но после всичко започва отново.

Преподобна Мария Египетска след покаянието си отишла в пустинята, но и там продължила да бъде измъчвана от страстите. В паметта й оживявали картини от предишния й живот: демонът като художник рисувал пред очите й образи на греха в най-съблазнителна форма. Тогава преподобна Мария, падайки на земята от изтощение, казвала: „Господи, аз съм безсилна да се боря с греха, но Ти можеш всичко, помогни ми.“

Ние също не трябва да вярваме в себе си, но да изповядваме безсилието си и да молим за Божията закрила и помощ. Трябва да казваме: „Господи, аз съм нищо, Ти си всичко. Аз съм безсилен, но Ти победи демона в мен“. Често духовните ни провали идват от това, че разчитаме на немощните си сили: падаме и отново мислим, че можем да победим греха сами.

В повечето случаи се молим с Иисусовата молитва, без да осъзнаваме какво искаме от Бога, а трябва да просим най-необходимото – Божията благодат да ни помогне. За духовния живот са необходими смирение, надежда и покаяние.

http://karelin-r.ru