Вътре в душата ни съществува едно място, което се нарича „моралист“

Вътре в душата ни съществува едно място, което се нарича „моралист“. Този „моралист“, когато вижда някого да се отклонява, въстава и протестира, въпреки че много често сам той, който осъжда, е правил същата грешка. Но той не се сърди на себе си, а на другия. А Бог не желае да бъде така. В Евангелието Христос казва: Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш? който проповядваш да се не краде, крадеш? (Рим. 2:21, 22). Може и да не крадем, обаче убиваме, злорадстваме за ближния, а не за себе си. Казваме например: „Трябваше да направиш това; ти не го направи, ето как пострада!“. Всъщност желаем на другия да се случи зло. Когато мислим за злото, тогава то в действителност може да се случи. По един тайнствен и невидим начин отслабваме силите на другия да върви към благото, причиняваме му зло. Можем да станем причина той да се разболее, да загуби работата си, имуществото си и т.н. По този начин извършваме зло не само на ближния си, но и на самите себе си, защото се отдалечаваме от Божията благодат. И тогава се молим, но не биваме чути. Просите, а не получавате (Иак. 4:3). Защо ли? Мислили ли сме някога за това? Защото зле просите (Пак там). Трябва да намерим начин да излекуваме тази наша склонност – да чувстваме и да мислим със злоба за другия.

Възможно е някой да каже: „Щом еди-кой си се държи така, ще бъде наказан от Бога“, и да мисли, че го казва без злоба. Обаче това е нещо, което човек трудно забелязва – дали има злоба или няма. То не се вижда ясно. Много тайнствено нещо е това, което душата крие в себе си и как то може да влияе на хора и предмети.

Старецът Порфирий Кавсокаливит. Живот и слова,
изд. Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”