Вярата ми в Христос напълно се укрепи

Няколко дни преди смъртта си монах Гавриил си спомняше за случай от детството си:

– Седях на втория етаж, на балкона, замислен, когато сякаш чух вътрешен глас – погледни към небето. Станах, приближих се до ръба на балкона, погледнах нагоре и видях, че на небето се издигаше голям кръст. Тогава не знаех, но сега знам, че това беше моят кръст, който трябваше да поема и да нося в името на любовта към Бога и ближния

Към същия този период се отнася и още един спомен на монах Гавриил:

– През нощта, докато спях, изведнъж се събудих и видях пред себе си демон с отвратително лице. Той ме гледаше с гняв. С Божията благодат не се уплаших, напрегнах се, но не предприех нищо, за да го прогоня. Просто го гледах с учудване. Той извика към мен: „Ти се бориш с мен?!“ И ме удари с юмрук по главата.

Малкият Васико получил полза в това изпитание, за което ни убеждават и спомените на самия монах Гавриил: „Когато видях демона, вярата ми в Христос напълно се укрепи. Защото, както казах, ако сатаната съществува, Бог – още повече.“