Вярвам, че Бог ще ме помилва, понеже шестдесет години непрестанно казвах: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”

През 1968 г. вече беше предусетил края си, понеже непрестанно говореше за смъртта. И малкото телесни сили, които имаше, го бяха напуснали. След Голяма Богородица (петнадесети август) легна болен и пиеше само вода, защото гореше отвътре. И въпреки че се намираше в такова състояние, не искаше да има човек до него, за да не го отвлича от непрестанната му молитва.

Извика ме да стоя при него едва когато дойде последната седмица от земния му живот, защото вече щяхме да се разделим, тъй като той отиваше във вечния живот. Даже и през онези десет дни не ме оставяше да стоя постоянно до него, но ми казваше да отивам в съседната стая, за да се моля и аз след малката помощ, която му оказвах. Естествено, нямах необходимите неща, за да му помогна колкото трябваше, но понеже никога не беше облекчавал измъченото си тяло, и най-малката помощ му се струваше огромна.

Един ден бях намерил два лимона и му направих лимонов сок. Щом пийна малко, освежи се и ме гледаше учудено.

– Ой, ой, ой, дете мое! Тази вода е много хубава! Къде я намери? Христос да ти даде четиридесет златни венеца.

Изглежда, че никога не беше пил лимонов сок, или е пил, когато е бил много малък и вече беше забравил вкуса му.

Понеже вече само лежеше в кревата, тъй като се беше лишил и от малкото си телесни сили и не можеше да стане, за да отиде в храма на Честния Кръст, където служеше с благоговение години наред, поиска ми да му донеса кръста от светия престол за утеха. Когато видя кръста, очите му засияха и след като го целуна с благоговение, го стисна в ръцете си с цялата си сила, която му беше останала. Бях завързал едно клонче босилек на кръста и го попитах:

– Дядо, хубаво ли мирише?

Той ми отвърна:

– Раят, дете мое, мирише много по-хубаво.

В един от тези последни негови дни бях излязъл навън, за да му донеса малко вода. Когато след това отворих и влязох в килията му, ме погледна учудено и ми каза:

– Ти свети Сергий ли си?

– Не, дядо, аз съм Паисий.

– Дете мое, сега бяха тук света Богородица, свети Сергий и свети Серафим. Къде отидоха?

Разбрах, че става нещо, и го попитах:

– Какво ти каза света Богородица?

– Ще мине празникът и ще ме вземе.

Беше следобед, навечерието на Рождество Богородично, 7 септември 1968 г., а след три дни, на 10 септември, почина в Господа.

Предпоследния ден старецът ми каза:

– Утре ще умра и искам да не спиш, за да те благословя.

Онази вечер го съжалявах, че се уморява, защото три часа непрестанно държеше ръцете си върху главата ми, благославяше ме и ме прегръщаше за последен път. За да изрази благодарността си за малкото вода, която му бях дал през последните му дни, ми каза:

– Сладки ми Паисие, ние, чедо мое, ще имаме любов помежду си вовеки веков. Нашата любов е скъпа. Ти ще се молиш оттук, а аз ще се моля от Небесата. Вярвам, че Бог ще ме помилва, понеже шестдесет години, откакто съм монах, непрестанно казвах: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”

Каза също:

– Аз ще служа вече в рая. Ти да се молиш оттук, а аз ще идвам всяка година да те виждам. Ако ти останеш в тази килия, аз много ще се радвам, но нека да е както Бог иска, дете мое. Оставил съм ти провизии за три години – консерви, – като посочи отсреща шест малки кутии сардела и четири кутии калмари, които някой отдавна му беше донесъл и си стояха на същото място, на което посетителят ги беше оставил тогава. (За мен тези консерви не стигаха даже и за една седмица.)

И старецът отново повтори:

– Чедо мое, скъпа е любовта помежду ни и ще пребъдва вовеки веков. Ще идвам всяка година да те видя – и от очите му постоянно течаха сълзи.

Наистина онези десет последни дни, които прекарах близо до него, бяха най-голямата Божия благословия за мене, защото получих полза повече от всеки друг път и имах възможност за малко да живея заедно с него и да го опозная по-добре. Най-голямо впечатление ми правеше това, колко сериозно гледаше на спасението на душата! До кревата си беше оставил няколко писма, които трябваше да изпратя, щом почине, до негови познати епископи, за да го поменават. Поръча ми също да доведа епископ, който да прочете разрешителна молитва на гроба му, и да не изваждам оттам костите му до Второто Христово пришествие.

http://sveta-gora-zograph.com/books/Svetogorski_otsi/book.html#d0e120