В болестта човек познава своята немощ

Kато достигнал 64-годишна възраст, Старецът Серафим (Вирицки) се разболял – междуребрена невралгия, ревматизъм, проблеми на вените на краката, проблеми на  белите дробове, сърдечна недостатъчност. Лекарите го посъветвали да смени местоживеенето си и препоръчали да се премести във Вирица, климатичен курорт. Митрополит Серафим (Чичагов), който в света бил лекар, се запознал със заключението на медицинската комисия и веднага благословил преместването. На скромния духовник му оставало само да приеме това като послушание.

От момента на преместването Старецът Серафим престанал да ходи по лекари, приемайки болежките си като необходимо изпитание, въпреки че изпитвал най-тежки страдания. Но той казвал: „Болестта е школа за смирение, в която наистина познаваш своята немощ…”.

Неволно си спомняме за „Избрани места от кореспонденцията с приятели” на Гогол и статията му за болестите: „О, колко нужни са ни нашите недъзи!… Да не говоря, че здравето, което непрестанно тласка човека към някакви скокове и желанието да покаже качествата си пред другите, би ме накарало да направя хиляди глупости… Без такива болезнени страдания, къде ли не бих се отнесъл сега! За какъв ли велик човек щях да се мисля… Приемайте и вие смирено всяка болест, вярвайки, че тя е необходима. Молете се на Бога само да ви се открие чудното ѝ значение и цялата дълбочина на нейния смисъл“.

https://pravoslavie.ru

Снимка: камъкът, на който се е молил преп. Серафим Вирицки