В града човек може да е всякакъв, обаче в пустинята е истински

В името на Отца и Сина и Свeтия Дух!

Възлюбени в Господа, братя и сестри, в днешната неделя преди Богоявление, в самото навечерие на празника, Църквата не ни показва директно Христа, но първо ни показва този, който подготвяше идването му – честния славен Пророк, Предтеча и Кръстител Йоан. И на река Йордан не виждаме чудо, той не върши чудеса. Свети Йоан Кръстител нито едно не е извършил. Обаче виждаме покаяние, виждаме хора, които излизат от града. Не виждаме слава, виждаме пустиня. И всъщност Църквата ни го показва неслучайно, най-вече за да ни покаже, че Христос не Го приемаме автоматично. Трябва да е готово сърцето ни, за да се случи това нещо, така пише в Евангелието. Това е началото на първа глава от Евангелието според св. ев. Марк: Йоан проповядваше в пустинята.

Пустинята е особено място. За да отиде там, човек трябва да остави града, да остави мястото, където живее, да остави работата си, да остави репутацията си, да остави ролята си, да остави погледите на хората. В града човек може да е всякакъв, може да е религиозен, обаче в пустинята е истински, понеже там няма къде да се скриеш. И няма смисъл да се криеш. И затова излизаха тези хора при Йоан, той там ги призоваваше, не ги призоваваше в града. „Покайте се“, казваше, „понеже се приближи Царството Божие“.

А за нас самите какво е пустинята? Това е онова време, в което сме особено истински. Там, където няма значение толкова мнението на хората за нас. Когато сме в болестта, когато сме в скърбите, в изпитанията, дори когато сме в самотата. Ето тогава сме в пустинята. И сме по-истински, много често. И точно там говори Бог. Но ние тази пустиня много често не я искаме. Искаме да избягаме от нея. В Евангелието е казано: излизаше тогава при него цяла Иудея, цялата Йорданска страна, при свети Йоан Кръстител. Действително трябва да излезе човек от мястото където е, за да се покае. И те действително оставяха всичко  тези хора и отиваха при Йоан.

От нас Бог очаква същото – иска да приготвим сърцето си за Господа. Най-вече от нас очаква да изоставим този удобен образ на добри хора, който сме изградили за себе си. Неудобно е да изглеждаш като недобър човек, обаче това е пътят към покаянето, това е пътят към Господа. И това много често е пречка да се срещнем с Бог, когато се виждаме като добри и порядъчни. А като отидем да се изповядаме, да изповядаме греховете си, там трябва да видим греховете си и да видим, че не сме чак толкова добри.

Тези всички хора, които отиваха при свети Йоан Кръстител, не търсеха някакъв успех да им даде той, търсеха прошка. Но е трудно нещо покаянието. Трябва да излезеш от града, да отидеш в пустината. Никой не може да се покае просто така, седейки. И от нас се изисква подобно усилие – да признаеш вината си, без да се оправдаваш, да изповядаш греха си без да го украсяваш, без многословие, където много често има в обяснението самооправдание, да поемеш отговорност без да сочиш другия с пръст. Тук точно някак се разделят пътищата много често между хората. Като какъв виждаме ние Христос? Като Този, който ще направи живота ни по-добър или като Царя, Който може да преобрази живота ни? За свети Йоан Кръстител, най-важното беше Христос.

Той не поставаше себе си в центъра, не се стремеше да има власт над хората, да ги задържи при себе си. Нищо подобно. От нас Бог очаква същото. Една от най-големите пречки в нашия живот е да се срещнем с Христос, да Го приемем. Това, което ни прави неготови за това да Го приемем, е най-вече, че поставяме себе си на мястото на Бога в собствения си живот. Някак няма място за Бога в нашия живот. И затова изпрати Бог св. Йоан Кръстител да призове човеците към покаяние, да подготви пътя на Идващия. Свети Йоан Кръстител не беше пътят, беше само, който го подготвя.

И ние, ако сме такива, с такова съзнание, сега в навечерието на Богоявление, на явяването на Христос за Неговата обществена проповед, ако искаме и нашото сърце да е готово, ако не поставяме себе си в центъра, а Бог е в центъра, тогава за нас истината ще бъде по-ценна от оправданието, изповедта на греха ще бъде по-ценна от удобството и от комфорта.

В днешната неделя църквата ни пита: „Ти готов ли си?“ И затова го четем това Свето Евангелие, за да бъде истинско нашето покаяние, да не бъде формална изповедта ни, а такава, чрез която да има реална промяна в нас, като конкретни навици изкореняваме в себе си и добродетелта намира все повече място, а заедно с нея и благодатта Божия.

Така, в днешния ден Църквата ни учи, че не може просто формално да Го приемем Христос. Той идва само там, където приготвят път за Него. И пътят започва от покаянието. Ето това е с което свети Йоан Кръстител призоваваше хората: „Покайте се, понеже се приближи Царството Божие“. Това са и думите на Христос, с които започна Той своята проповед: „Покайте се, понеже се приближи Царството Божие, то вече дойде при нас“.

И така, нека Божието благословение и великата Му милост да са върху всички нас по молитвите на свети преподобномъченик Онуфрий Габровски, в живота на който виждаме какво означава покаяние и по молитвите на светите славни седемдесет апостоли, които от Йерусалим до край земя проповядваха именно покаяние за спасение на душите. Бог по великата Си милост и на нас да даде да имаме покаяние, да бъдат готови сърцата ни, така че Христос да има място в тях.

Бог да благослови! И честит да бъде днешният празник на всички!

Проповед о. Сергий от  04.01.2026 г., храм „Успение на Пресвета Богородица“, кв. Малашевци