Иконопис се изучава чрез копиране на древните икони. Копирайки иконата, човек неволно влиза в съприкосновение с нейния свят. Постепенно започва да усеща реалността на този свят, истинността на образа, дълбочината на съдържанието му, поразен е от формите, от вътрешната обоснованост на детайлите. Но за да се разбира по този начин иконата, е необходимо много време.
Добре познаващият светското изкуство не може лесно да привикне към особеностите на иконната рисунка, намира множество „неизправности“, все му иска нещо да коригира, защото „не е възможно да е така“. Но не знанията и чувствата си трябва да следваме, тъй като в иконата е важно вътрешното виждане, а при художника-ученик – външното. Непонятното трябва да се приема с вяра, а разбирането ще дойде с времето. В противен случай може да възникне съблазън за творческа импровизация. Тръгнем ли по този път, можем да внесем в иконата много нелепости, тъй като в древната икона няма нищо случайно.
М. Н. Соколова (монахиня Юлиания), „Труд иконописца“
