В период, когато се отричаше вярата и църквата, духовното небе на църквата ни се осия от светии

7 години и половина обикалях, събирах сведения, завърших този труд от 15 тома, които обхващат 635 свещеници, от които 103 са убити жестоко, най-вече след 9. IX. 1944 г. Останалите са страдали по затвори, лагери, интернирани, тормозени. Не политизирам, не раздавам присъди, във всяка власт има добри и лоши хора. Не съдя нито мъчителите, нито убийците – тях дори повече ги обичам и жаля, защото са нещастни.
В период, когато се отричаше вярата и църквата, духовното небе на църквата ни се осия от светии. Има случай, когато свещеник питал: Защо ме мъчите? Заради расото, отвърнал мъчителят. Покъртителен е разказът за отец Йордан от Поибрене, разпънат на кръст от млади комунисти. За да му се подиграят, забиват в дланите и ходилата му гвоздеи, а на третия ден го доубиват с камъни. Сред убитите има митрополит – Борис Неврокопски, има архимандрити, монаси, протосингели. Църкви са били превърнати в складове, в обори. Срещала съм се с убийци и гонители на свещеници и те ми казват: Направихме голяма глупост, унищожихме интелектуалния и духовен елит на нацията!
Добре че вече това е минало, доста църкви са реставрирани. Това е доказателство, че българският дух е жив. Може да се лута, но е жив.
Игумения Валентина (Друмева)
Георги Тодоров, богослов и публицист – за трудовете на майка Валентина:
Един кабинетен изследовател е може би много по-квалифициран, когато работи с архивите, с документите, но той си остава кабинетен. Той си остава топлохладен. А майка Валентина имаше това огромно преимущество, че тя беше истински духовен човек… И тя осмисли техния житейски подвиг от една друга гледна точка – не кабинетна, не буквоядна и не книжна. Знаем, че духът животвори, а буквата може да убие.