В последните времена прошката ще се вменява за подвиг

Извадки от отговори на архимандрит Рафаил (Карелин) на въпроси на читатели, където той се позовава на творенията на светителя Игнатий Брянчанинов

В последните времена прошката ще се вменява за подвиг

В последните времена ще настъпи катастрофално оскъдняване на любовта. Свети Игнатий казва, че хората ще се спасяват, като благодарят на Бога за своите скърби и прощават на оскръбилите ги. Духовните подвизи на християните ще намалеят, но ще се появят много противници и врагове и тогава прошката към тях ще се вменява за подвиг.

Последователност и благословение при четене

Свети Игнатий Брянчанинов посочва, че при четенето трябва да има последователност и постепенност, затова е полезно да се чете с благословението на духовник. Като начало, може да се четат светите Тихон Задонски, Димитрий Ростовски, светител Теофан Затворник.

Сега борбата против Православието е изтънчена

В наше време злото все по-умело се маскира като добро, а лъжливите учения на съвременните модернисти се представят за Православие. Лъжата и притворството се обличат в гръмки благородни фрази. Ето защо в наше време е толкова важно да се придържаме към традиционното Православие на Църквата и да внимаваме с всякакви нововъведения и изобретения. Религиозната лъжа е склонна да търси оправдание за греха. Най-сигурният начин да избегнем заблудата и измамата е да намерим православен духовник и да се ръководим от него. Хомеопатът дава лекарство в малки количества. А отраващият може да причини смърт с няколко капки отрова. А в духовния живот една на пръв поглед малка промяна в догматите вече променя цялото православно учение. Затова свети Игнатий пише: сега борбата – т.е. борбата срещу Православието и за християнската душа – е не толкова жестока, колкото изтънчена.

За опасността от изкуствена екзалтация по време на молитва

Преподобният Никодим Светогорец съветва да се молим бавно и да следим за това сърцето да отговаря на думите на молитвата. Свети Игнатий предупреждава да се избягва изкуствена екзалтация по време на молитва.

Иисусовата молитва

Иисусовата молитва е едно от най-силните оръжия в борбата срещу демоните. Но ако молитвата е съчетана с гордост и високо мнение за своето подвижничество и убеденост в притежаването на особени духовни дарования, човек се превръща в предател на самия себе си. Човек може да се научи да не приема помисли само чрез непрекъсната духовна борба с разсеяността на ума, към който по време на молитва се прилепват злите духове като пиявици.

Свети Игнатий Брянчанинов съветва хората, които се занимават с Иисусовата молитва, отначало да я казват бавно. Основното е да се съчетае умът с думите на молитвата.

Всички свети отци ни учат да се стремим към непрестанна Иисусова молитва, а я забраняват онези, които сами са в неправилно духовно устроение. Отците обаче предупреждават за опасността от някои отклонения и извращения, които могат да възникнат в процеса на тази молитва. Свети Игнатий Брянчанинов пише за това особено подробно. Съвременните старци също предупреждават срещу преждевременните усилия да се проникне в сърцето с помощта на ума. Що се отнася до благословението за тази молитва, ние вече имаме благословение в Църковното Предание. Въпреки това е добре да получим лично благословение от наставник, който се занимава с Иисусовата молитва. На въпроса с какво може да навреди на Иисусовата молитва, мога да отговоря: тя може да навреди на дявола, не на вас, той знае това и се опитва да отклони хората от молитвата. Измежду нередностите при извършването на Иисусовата молитва ще посоча следните: 1. образни представи по време на молитва; 2. преждевременно търсене на сърдечно място (необходима е постепенност, а не “тичане нагоре по склона”); 3. превъзнасяне чрез молитвата (нищият не бива да се възвеличава като проси милостиня); 4. желание за особени духовни състояния по време на молитва (преобладаващото чувство на молитвата трябва да бъде покаянието, плача за греховете). Но ако благодатта посети човека като дълбок сърдечен мир и прозрачна яснота на молитвените слова, човек не бива да отхвърля такова състояние: то е утеха, която се дава за известно време, а след това се изисква отново труд.

Свети Теофан Затворник и св. Игнатий Брянчанинов говорят, че човек, който води разсеян и разпътен живот и се занимава с Иисусова молитва може да стигне до дълбоко, нервно и психично разстройство.

Съвременните старци съветват човек, който е паднал в плътски грях, за известно време да не пристъпва към Иисусовата молитва, а да я замени с молитвата на митаря: “Боже, бъди милостив към мене, грешния. Боже, очисти мене, грешния”. А ако забележи в себе си душевни страсти, да се бори с тях и да не изоставя молитвата, а да я счита за свое главно оръжие срещу страстите.

Когато попитали схиархимандрит Виталий (Сидоренко) как е постигнал умно-сърдечна Иисусова молитва, той отговорил: “Това е толкова трудно, колкото да вържеш ресница на възел”. Някои от старците съветват да се молим на Пресвета Богородица за дара на Иисусовата молитва.

Молитвата и четенето

При болест, силна умора или изключителна заетост утринните и вечерните молитви могат да се заменят с правилото на свети Игнатий Брянчанинов.

Свети Игнатий Брянчанинов препоръчва да се чете тълкуванието на Евангелието и на Посланията на свети Теофилакт Български.

Синоними ли са думите “помисъл” и “мисъл”?

Думата “помисъл” често се използва в отрицателен смисъл като случайна, повърхностна и не напълно оформена мисъл.

За съвременните лъжеучения

Ако прочетете съчиненията на свети Игнатий Брянчанинов, особено писмата му, където той постоянно повтаря, че извън Православието няма спасение, и ги сравните с лекциите на професор Осипов, ще видите, че Осипов се противопоставя на светителя Игнатий Брянчанинов с новаторското си учение за апокатастасиса (възстановяване в първоначалното състояние на всички хора, всеобщото спасение) в ада. Трябва да отбележа също, че свети Игнатий често използва термините “изкупление” и “оправдание”, които Осипов отхвърля.

За търсенето на сърдечното място

Повечето свети отци категорично отказват да отговорят на въпроса къде е сърдечното място. Някои от тях, включително св. Игнатий, са посочвали, че то се намира в горната част на сърцето, но са говорили за това с неохота, сякаш по принуда, за да не би самонадеяните и неопитните да прехвърлят вниманието си към долната част на сърцето, откъдето вниманието може от само себе си да отиде към слънчевия сплит и да пробуди “похотливи страсти”. Но в същото време свети Игнатий забранява своеволното търсене на сърдечната област.

Да отхвърляме прилога 

Блудната бран е присъща на нашето паднало естество. Малцина подвижници, с помощта на Божията благодат, са се избавили бързо от тази страст. А на нас, грешните, ни предстои дълга борба; и това, което се иска от нас в тази борба е да не задържаме вниманието си на прилога на греха.

За истинското смирение

Смирението не е външно действие, а вътрешно състояние, скрито от света. Свети Игнатий Брянчанинов казва, че много духовни артисти са били прославяни от света като смирени и кротки, защото са ласкаели страстите му, докато истински смирените хора светът смята за горделиви, защото те не приемат полуезическия му дух. Що се отнася до унинието, рядко човек може да избегне пристъпите на униние и упадък на силите, вървейки по духовния път.

Свети Игнатий Брянчанинов казва, че смиреният е прост в обръщението си.

Светът е смятал много смирени хора за горделиви и е възхвалявал артистите, които са играли на смирение, любувайки се на собствената си игра.

За модернизма

Струва ми се, че антихристиянските сили, в лицето на модернистите, са успели да постигнат това, което атеистичната инквизиция не е могла. Комунизмът отдели хората от Църквата чрез лъжа и насилие, а модернистите отделят хората от Бога вътре в самата Църква.

Да защитаваме Православната вяра

Първото нещо, което трябва да правим, е да пазим и защитаваме православната вяра и да не участваме в нравственото отстъпление. Свети Игнатий Брянчанинов пророчески пише за недъзите на нашето време и за нарастващата секуларизация. Прочетете неговите съчинения, особено том 5. Бог е казал: “Когато дойда, ще намеря ли вяра на земята?”, т.е. истинската вяра ще намалее, но спасени и погиващи ще има винаги, до края на света.

За прелестта

Свети Игнатий Брянчанинов пише, че хората, които са в прелест, започват пътя си от края; без да са преминали през огнено покаяние, започват да говорят за Божията любов, едва ли не се хвърлят в Божиите обятия. Свети Игнатий предупреждава, че такава любов е фалшива и измамна – тя е присъща на западните “аскети”; докато пътят на източната аскеза е да очистиш сърцето си от греховете, да видиш страстите си и да се бориш с тях, да премълчаваш виденията си, ако има такива (и да не ги приемаш), и да скриваш добродетелите си от очите на света.

Учението, че след смъртта душата се намира в спящо състояние, е ерес

Душата не губи съзнание след смъртта, иначе как бихме могли да се молим на светците. При светците съзнанието се възвисява и душата влиза в хармонично единство с духа. Благодатта освещава духа, а чрез духа – душата. При грешниците в задгробния живот се случва обратното: душата, помрачена от греха и страстите, поглъща духа. Учението, че душата след смъртта е в безсъзнателно, спящо състояние, до възкресението от мъртвите, е ерес на адвентистите от седмия ден.

За прехода от отшелнически начин на живот към манастир

Свети Игнатий Брянчанинов пише, че преходът на монаха от отшелничество към манастир обикновено води до объркване в духовния живот. Затова мисля, че човек трябва да се опита да намери условия, при които да има и послушание, и възможност да се уедини (да общува по-малко с хората), за да се отдаде повече на вътрешна молитва.

Защо в творенията на светителя Игнатий се осъжда т. нар. “свободното обръщение”

Не трябва да забравяме, че грехът, който постоянно живее в нас, се опитва да се реализира чрез дръзко, необуздано обръщение, включително чрез докосване на чуждо тяло под прикритието на ласки и прегръдки. Ето защо свети Игнатий предупреждава за опасността от свободното държане и душевните ласки като начало на блуда.

За замяната на църковните молитви със съчинени лични молитви

Свети Игнатий Брянчанинов говори за недопустимостта да се заменят приетите и одобрени от Църквата молитви със съчинени лични молитви.

Свети Игнатий казва, че “характерът на еретиците е сатанински”. Трябва ли заради това да отхвърляме всички произведения на културата и изкуството, създадени от представители на други конфесии, като проводници на сатанизма?

Ереста е преди всичко изопачаване на догмите на Църквата и борба срещу Православната вяра. Що се отнася до светското изкуство, то не принадлежи към духовната, а към душевната сфера, така че не може да се нарече еретическо в пълния смисъл на думата. Но светското изкуство дава малко на духовния живот: то се върти около чувствата и емоциите и най-често служи за задоволяване на човешките страсти. Освен това засяга сферата на въображението и фантазията, незащитена от влиянието и проникването на демонични сили.