В Търново, на гроба на Свети Сава

Намираме се на гроба на нашия духовен отец, учител и просветител Свети Сава, на мястото, където той е завършил земния си живот и е отишъл в непреходното Царство Божие… Светата Православна Църква е отредила празнуването на светиите да се извършва в деня на тяхното раждане за небето – отминаването им в блажения живот на Царството Небесно. Православната Църква празнува раждането по плът само на три личности – Рождеството на Господа Иисуса Христа – Божич, Рождението на Неговата Преблажена Майка, Пресвета Богородица, Мария и на най-големия измежду родените от жена, Свети Йоан Кръстител.
Какво духовно преживяване за нас е идването ни в Търново, в църквата на светите Четиридесет мъченици на гроба на Свети Сава. Пред духовните ни очи е целият му живот, раждането му в гр. Рас (столицата на княжество Сърбия), кръщението в църквата на светите апостоли Петър и Павел, младите му години, назначението му за жупан на Хум и бягството му на Атон до замонашването на неговия баща Симеон, някогашният велик жупан Стефан Неманя, издигането на манастира Хилендар и упокоението на свети Симеон, пренасянето на мощите на св. Симеон от Хилендар в манастира Студеница, помиряването на братята му, Стефан и Вукан, получаването на автокефалия на Сръбската Църква, поставянето му за първи Архиепископ, пътуването му до Светите земи в служба на мира между поместните православни църкви, признаването от Източните Патриаршии на Българската патриаршия (на възобновяването ѝ), след което той бърза да зарадва с успеха Българската Църква и народ, смъртта и погребението му тук, в братската православна страна.
Целият му живот е проповядване на Христовото Евангелие, както с думи, така и дела. И сега, и завинаги, за всички нас православните са от огромно значение думите от неговата проповед за правата вяра, които той отправя като Архиепископ към духовенството и вярващите:
„Мои братя и духовни чеда, преди всичко ви моля като положите цялата си надежда на Бога, да се придържате към правата (чистата Православна) вяра“.
Защото, както казва Апостолът, „никой не може да положи друга основа, освен този, който е поставен от Светия Дух чрез светите апостоли и богоносните отци“, а тази основа е правата вяра, потвърдена и проповядвана на светите седем Вселенски събора. И затова на свещената основа на светата вяра трябва да градим със злато, сребро и скъпоценни камъни, тоест с добри дела. Защото няма полза от изправния живот без истинска и просветена вяра в Бога, нито пък истинското изповядване на вярата без добри дела може да ни изведе при Господа. Необходими са и двете, за да бъде Божия човек съвършен, за не да се лиши от (вечен) живот поради липсата на едното, защото както казва Апостолът: „Спасява вярата чрез дела на любов“.
Тази заръка отправям и към себе си, и към православния сръбски, и към православния български народ, и към всички православни. Придържайки се към нея, ние ще достигнем смисъла и целта на нашия живот и ще влезем в блаженството на Царството Божие, там където са нашите свети предци.
Ваше Светейшество, от сърце Ви благодаря, че ни позволихте да дойдем в този град, в този свят храм и на това свято място – гроба на Свети Сава. Благодаря на Ваше Високопреосвещенство, на духовенството и хората за братското посрещане и проявената любов.
Патриарх Сръбски Павле, „Пут у живот“