Говореше тихо-тихо, думите му като ручейче се вливаха в сърцето

Веднъж попитали отец Илий: „Отче, вярно ли е, че всички Оптински отци са прозорливци и чудотворци?“. Той отговорил с усмивка: „За прозорливци не знам, но със сигурност всички са чудотворци“.

———————–

Един оптински монах, още докато бил в света, написал следните редове: „Твоето сърце? – Кораб, готов да приеме всекиго. Душата ти? – Океан от човешка болка“. И когато този монах видял отец Илий за пръв път при възраждането на Оптинската обител – уморен, прегърбен, заобиколен от много хора, но с лъчезарна, съпричастна и добра усмивка, той разбрал за кого са написани тези редове.

———————–

В ръцете на стареца Илий винаги имаше куп бележки с имена за поменаване, а в сърцето му – хиляди имена на хора, за които се молеше.

Колко много хора, измъчвани от греха – унили, отчаяни, загубили смисъла и целта на живота, идваха в Оптина през последните двадесет години… И всеки, който успяваше да го види, батюшката посрещаше с любов и ласка.

Той почти никога не говореше за себе си и със сигурност не се смяташе за старец. И нима въпросът е в названието? По-важното е, че хората усещаха със сърцата си, че душата му е благоуханна с плодовете на смирението и състраданието, милосърдието и добротата.

———————–

Батюшка излъчваше чистота. Говореше тихо-тихо, думите му като ручейче се вливаха в сърцето и го изпълваха.

———————–

Старецът Илий преди пострижението си в схима е монах Илиян (името му е дадено в чест на един от четиридесетте мъченици) и живее на Света Гора. След това се връща от Атон и отива в Оптина. Скоро се разболява смъртоносно и приема схима. В схимата той получава името Илий (името на друг мъченик от Севастия, пострадал в зората на християнството), оздравява и става старец, известен в цял свят.