Голяма е болката за своя народ

Болестите ме смириха

Един брат попитал отец Лазар как е придобил такова смирение.
– Болестите, болестите ме смириха, брате мой.

Никога за никого не казвай така

Една сестра казала на отеца за своя кръстник:
–  Какъв благ човек! Добре си му е, няма за какво да се тревожи!
–  Никога за никого не казвай така. Ние не знаем дори със светителите какво ще стане. Всичко ще стане ясно на Страшния Съд.

Лечението на Бройс

На отец Лазар предложиха да опита да се лекува с терапията на Бройс. Накупиха му чайове и сокове. Трябваше да се лекува четиридесет дена. Предупредиха го, че дори един ден по-малко да спази, няма да има резултат. Два дни преди края на лечението отец Лазар каза:
– Донесете ми малко сирене, яйца и хляб.
Започнаха да го убеждават да издържи още малко. А той рече:
– И какво после, ако се изцеля да си помисля, че ме е излекувал Бройс, а не Бог?

Златни

Често ме упрекват, че събирам около себе си луди и болни хора. А какво да направя, като дойде някой, приемам, че сам Бог ми го е изпратил. И каквито и да са хората, за мен са златни.

Мога да се скрия

Една сестра пита отец Лазар, откакто е станал игумен на манастира Острог, усеща ли някаква разлика за себе си?
– Товарът е по-голям, но едно ми е леко – тук понякога мога да се скрия, докато в Челия Пиперска (предния манастир) бях като невеста, която трябва да посреща и угажда на всеки посетител, докато си тръгне.

Майка Параскева

Майка Параскева отецът беше замонашил в Острог и после тя дойде при нас. Килията ми се падаше срещу нейната, сближихме се и тя често ме викаше при нея. Междувременно, се случваше отецът да ме смъмри, когато не беше мой ред, а ѝ носех храна. И като се случеше тя да ме повика, а аз ѝ казвах: „Не смея да дойда, отецът не е благословил“. А тя:
– Чу ли ме как се моля: Иисусе Христе, Брате мили? Господ е по-важен от отец Лазо. Ти идвай, а той няма нищо да смее да ти стори, заради моя Брат.
Петнадесет дни преди да падне Книн, майка Параскева каза, че я боли сърцето понеже голяма беда очаква народа ни. Питаме я как знае това? А тя казва:
– Знам, чедо, твърде болезнени са раните за своя народ, колко войни съм преживяла и колко позната ми е тази болка.
Майка Параскева се смая, гледайки какво се случва в Черна Гора, не можеше да повярва, че е истина.
– Минала съм по цялата сръбска земя и където се е поменавало черногорско име или е минавал черногорец по площада, винаги са му оказвали чест и почит. Боже, какво доживях преди две години – да видя моя народ да се отрича от името си, славата и достоинството на своята история, която му е дала право да се нарича сръбски род, пръв измежду първите.

“Положи наду на Господа – Духовна поетика оца Лазара Острошког”
Монахиња Јелена (Станишић), Манастир Ћелија Пиперска