Радвайте се и се веселете, защото голяма е вашата награда на небесата

Латинците преминаха на другата страна на Света Гора и се доближиха до монастира на св. великомъченик Георги, наричан Зограф. Игуменът на този монастир, преподобни Тома, беше научил преди няколко дни за нападението от страна на нечестивите еретици и за злочестините, които щяха да понесат неговите събратя.

Един добродетелен старец монах живееше на половин час път на югозапад от монастира. Той имаше в килията си икона на Пресвета Богородица, пред която всеки ден кадеше тамян и четеше акатист… И когато богомерзките римляни нападнаха Света Гора със злодейски намерения и бяха вече излезли от корабите си, този богоугоден старец, според обичая си, като стоял пред иконата на Просвета Богородица и произнесъл думите: „Радвай се“, чул от светата икона следните думи: „Радвай се и ти, старче, но бягай по-скоро от тук, за да не те сполети нещастие! Иди и кажи на братята в монастира да се затворят, защото богопротивните римляни нападнаха това благословено от мене място и са вече наблизо“.

Когато старецът тръгнал за монастира, за да каже какво му е заповядала Покровителката на Атон, иконата с една неизповедима сила го изпреварила, дошла в монастира и застанала над монастирските порти… Игуменът, узнавайки какво нещастие има да постигне монастирските братя, започна да ги съветва да бъдат бодри и да не се страхуват…

Тогава някои от тези, които се страхуваха от мъки, се скриха в долините, пещерите и храсталаците. А светият игумен с останалите иноци се затвори в кулата. Това те направиха, за да използуват останалото им, макар и малко време, за да изобличат беззаконната ерес…

Преподобните и богоносни наши отци, заобиколени от пламъци в кулата подобно на светите трима отроци, отправиха последната си молитва към Христа Бога.

„Владико Господи Иисусе Христе Боже наш, Единородний Сине и Слове Божий, Който като непорочно агне Си дал Себе Си на заколение за човешкия род! Ти, Господи, Който Си пролял Пречистата Си Кръв за Своята Църква и Си казал, че силите на ада няма да й надвият, запази тази Своя Църква от вълците, които я унищожават…“

След свършването на молитвата, от небето се чу глас:

„Радвайте се и се веселете, защото голяма е вашата награда на небесата!“

Цялата повест за светите двадесет и шест Зографски мъченици – на страницата

http://www.sveta-gora-zograph.com/manastira/slova.php?id=6