За да не ни изостави Светия Дух

Господ обича най-много смирения човек. Не сте ли забелязали? Всички светци са били смирени. А който се мисли за светец, бива съблазнен от дявола. Светците не са се мислели за добри, а за недостойни, за измет на света. Така че, ако някой ви се представи за светец, знайте, че е заблуден от дявола.

Господ така обиква смирения човек, че му прощава всичките грехове. Господ е предобър, но не прощава на горделивия. Гордият пада в блуд. Светият Дух го изоставя. А когато човек осъзнае, че е паднал, идва главоболието и така може да се научи на смирение. Така стоят нещата.

И за да избегнем това да ни изостави Светия Дух, трябва да мислим, че всички са по-добри от нас, дори най-големите грешници.

Когато съм изкушен да нагрубя някого, да му отмъстя, казвам така на изкушаващия ме помисъл: „Ще му кажа каквото искам, но не днес. Ще му го кажа утре!“ Времето прекарвам в молитва, в бдение и Светият Дух прогонва демоните от мен. На другия ден нищо не казвам на човека и се радвам, че съм преборил злото в мен. Това е.

Старецът Прокъл (Никеу)