Господ е спасил разбойника и за това, за да не осъждаме нито един човек

Пръв в рая влязъл разбойникът. Защо Господ извършил това чудо? Защо първо не бил спасен праведник или подвижник, а покаялият се разбойник? Това е било направено за нас, за да не се отчайваме никога, за да знаем колко велико е Божието милосърдие и че вратите на покаянието са винаги отворени за нас. Господ спасил разбойника и за това, за да не осъждаме нито един човек.

Иуда бил един от дванайсетте Му ученици, на когото била дадена власт да изцелява, да изгонва от хората бесове, да върши чудеса. Изглеждало, че той ще е завинаги със Спасителя, а той заслужил ада. А разбойникът, облян от човешка кръв, извършил куп злодеяния и вече умиращ, станал част от Божествената светлина. Затова, възможно е да има хора, които осъждаме с развързаните си езици, които ще се окажат в рая редом с покаялия се разбойник.

При Кръста стояла Пречистата Божия Майка. В сърцето Ѝ, разширено от великите страдания, се побрало цялото човечество. И за Нейната любов най-закоравялият престъпник, най-ожесточеният грешник е просто нещастно, страдащо и болно дете.

Страданията на Господа се усилвали. Адският огън и мъки, отредени за цялото човечество заради греховете му, Господ трябвало да претърпи на Кръста. Богооставеност – пълнатата загуба на Бога, която изпитват грешниците в ада, която сега ни е непонятна и която е по-страшна от всички останали мъки – изпитал Самият Христос. Затова Той възкликнал: „Боже Мой! Боже Мой! Защо Си Ме оставил?“ След това Той казал: „…свърши се“.

Извършило се изкуплението на човечеството. Дяволът, древната змия от бездната, която била омотала цялата земя с пръстените си, вдигнал глава, за да предизвика самото Небе на бой. Но слязъл Лъвът – по човешки род потомък на Давид, Божият Син – Христос. Този Лъв отсякъл главата на адската змия, стъпил върху леговището на аспидите и скорпионите и със Своя Кръст, като с меч, поразил ада в самото му сърце.

Взорът на Христос, онзи взор, който радвал ангелите, угаснал като лъчите на залязващото слънце. Смъртоносна бледност покрила лицето Му. Последните думи, които Той изрекъл, били: „Отче! В Твоите ръце предавам духа Си“. Непостижимото тайнство се състояло и едва във вечността ще разберем какво се е случило на Голгота…

Архим. Рафаил Карелин