Господ спаси разбойника и за това, за да не осъждаме нито един човек

Двама разбойници, двама злодеи, са разпнати на кръст до Христа… И тези двама злодеи заедно с тълпата се подигравали и хулели Христа. Така и ние понякога в страданията си се ожесточаваме още повече и хулим Бога, вместо да се покаем.

Но един от разбойниците чул думите на Спасителя, Неговата молитва за враговете. Той осъзнал, че до него е Синът Божий и Месията и че до него е разпната Самата въплътена Любов. Очите на сърцето му се отворили и той видял Христа в Божествено сияние и казал на другаря си: „Ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.“. И като се обърнал към Христос, възкликнал: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!” Той изповядал, че Господ е Цар, макар и да не го видял в царска мантия, а с рани и кръв по тялото Му. Вместо златен престол – страшен Кръст, вместо скиптър – гвоздеи, които пробождали ръцете на Христа. Но разбойникът в сърцето си познал, че до него е Владиката на Небето и на Земята. Той казал: „Получаваме заслуженото според делата си!“. Това е първото покаяние! Той не обвинил никого, освен себе си, защото с греховете си и ужасните си злодеяния заслужил мъчителното смъртно наказание. „Спомни си за мене!“… Той не поискал от Господа вечно спасение, а само Господ да си спомни за него в Своето Царство. И ето разбойникът получава царствено-величествен отговор: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая“.

И така, разбойникът е първият, който влиза в рая. Защо Бог извършил това чудо? Защо първият спасен е не велик праведник и подвижник, а разкаялият се разбойник? Това е направено за нас, за да не се отчайваме никога и да знаем колко велика е Божията милост. Да знаем, че вратата на покаянието е винаги отворена за нас.

Господ спаси разбойника и за това, за да не осъждаме нито един човек.

Малко преди Христовите страдания Иуда е бил един от Неговите ученици и при това един от дванадесетте най-близки ученици, на които е била дадена голямата власт да изцеляват, да изгонват бесове от хората и да вършат чудеса. На пръв поглед Иуда е трябвало да бъде със Спасителя завинаги, а той става жертва на ада! А разбойникът, целият облян в човешка кръв, извършил всички възможни злодеяния и вече умиращ, става син на Божествената светлина.

Затова може би хората, които осъждаме с развързаните си, нечисти езици, ще се окажат в рая преди нас; може би на онзи свят ще ги видим там, където е покаялият се разбойник и ще искаме от тях прошка, милост и помощ.

Архим. Рафаил (Карелин)
Facebook: Официальная страница Архимандрита Рафаила (Карелина)