Да постим, да се причастяваме и да ходим на църква сега, докато можем

Опашката на дявола неудържима и той я увива около всеки човек, като му казва: „Не прави това – направи онова. Не се моли. Не прави това сега, можеш да го направиш утре. Иди да спиш”. Той ни прави мудни. Така че трябва да бъдем послушни – послушни на Стареца и Старицата (духовния си наставник), което е послушание към Бога. Старецът и Старицата са средствата за нашето спасение. С други думи, те са като булдозер, който премахва големите камъни, за да можем да минем. Ние обаче трябва да преместим всички останали камъни. Нищо не се получава без усилия.

Ако не сме послушни на Бога, Неговата благодат няма да ни осени. Дори Старицата да се моли от сутрин до вечер за някоя сестра, молитвата няма да й помогне, ако сестрата няма добри намерения. Ето защо е необходимо да имаме добри намерения — да желаем спасението си и да искаме да се борим. Трябва да се борим! Както атлетите тичат по време на състезание за да спечелят купата, така и ние трябва да тичаме, за да казваме молитвата постоянно. Когато някой има молитва, той е успешен в труда си, има благодат и ще се стреми да се труди за Бога. Той изобщо няма да се съобразява със себе си. Изисква се усилие, но той няма да мисли за това усилие в желанието си да угоди на Бога. Ако светият апостол е казал: Непрестанно се молете (1 Сол. 5:17), и Христос: Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение (Мат.26:41), това не е казано без причина. Защо Той го е казал? Бог го е казал, за да можем да се борим. Така ще покажем любовта си към Бога. Бдете и се молете. Трябва да имаме това Божие слово в ума си във всеки момент, за да не ни напуска.

Дните и часовете ни са преброени; трябва да се възползваме от всеки миг и да не се обръщаме на другата страна, когато дойде време да станем за молитва. Когато дяволът ни каже, че не се чувстваме добре, ние ще си кажем: „Не, добре съм, мога да стана. Стани, стани, защото Второто Пришествие наближава“. Ако ни дойде помисъл, че Второто Пришествие е настъпило, ще скочим от леглото и ще се ударим в тавана. Ако имаше земетресение и сградата се тресеше, щяхте ли да останете в леглото? Ако чуехме, че се приближават самолети и падат бомби, сърцата ни щяха да спрат.

Ако нашият Бог допусне Третата Световна Война, антихристът веднага ще започне своето управление и тогава ще си спомним за дните, които сме пропилели. Те ще си отидат и ние ще съжалим: „О, как изгубих тези дни? Защо загубих нощите? Защо не се молех?” Трябва да станем за Божествената литургия и да се подготвим за Светото Тайнство сега, докато можем. Къде ще намерим Божествена литургия, на която да присъстваме тогава? Къде ще намерим свещеник? Трябва да постим, да се причастяваме и да ходим на църква сега, докато има време.

Трябва да запечатаме тези неща много дълбоко в нашите души, да не приемаме нещата с лека ръка и да ги пренебрегваме.

Старицата Макрина Васополу, „Думи от сърцето. Беседи. Част 2″