Да прощаваме така, че в нас да не остане никаква обида

Бог, скъпи мои, е милосърден, но и справедлив, и правосъден. Следователно, преди да помолим Бога да ни прости, трябва сами да простим на ближните ни, съгрешили против нас. И ако не направим това, то колкото и дълбоко и искрено да е покаянието ни, Господ няма да ни прости. За да не се случи това с нас, трябва да се научим да прощаваме така, че в нас да не остане никаква обида. Божията правда изисква от нас да изтръгнем от дълбините на сърцата си дори следите от някога причинената ни обида, та никога да не изплуват в паметта ни горчиви спомени и недобри чувства към тези, които са ни обидили. Иначе как бихме посмели да разчитаме на това, че Бог, Когото през живота си безкрайно много сме оскърбявали, ще ни прости и приеме в Своето Небесно Царство.

Но ето именно това – истински да простим на своя ближен за мнозина от нас е най-трудният момент в нашия духовен труд. Ние сме способни да се разкаем в свои тежки, страшни грехове; способни сме, преборили в себе си срама, да открием пред духовника на изповед гнойните рани на своята душа. Но от цялото си сърце, искрено и с любов да простим на човека, който ни е обидил, това за мнозина от нас е най-трудният подвиг. А да не го извър- шим, приятели мои, не може! Тръгвайки по пътя на поста, трябва да изпълним своя християнски дълг: да изпросим прошка от ближните ни за обидите, които може би сме нанесли някому, и от все сърце да простим на всеки, който някога ни е обидил. Повтарям: да направят това е трудно за някои. Трудно, но необходимо! Но затова пък този от нас, който се е научил на това нелеко дело, който е способен да се поклони на своя ближен, просейки прошка, и който сам от дълбочината на сърцето си прощава на всички, такъв – по думите на светителя Григорий Нисийски – има дръзно- вение в своята молитва да каже на Господа: ,,Небесни мой Отче, аз изпълних това, което си ми заповядал да направя. Изпълни и Ти, което си обещал да направиш. Аз простих всички съгрешения и обиди и в своето покаяние прибягвайки към Тебе, очаквам и Ти, съгласно обещанието Си, да ми простиш безчислените мои съгрешения“.

Но не забравяйте, че такова дръзновение може да има само този, който сам прощава. Именно заради това взаимно да простим един на друг, сме се и събрали днес тук. Затова проверете себе си, скъпи мои, дали сте готови именно така, както изисква Божията Правда, да извършите този трогателен чин на взаимното прощение.

Не ще ли бъдат нашите взаимни поклони и взаимни слова само едно формално изпълнение на установения още от древната Църква обряд? Бойте се, скъпи мои, от тази сърдечна студенина, бойте се от своята неискреност! Не забравяйте, че утре трябва да пристъпим към подвига на великия духовен труд – очистването на душата и сърцето от греховете. В Царството Небесно само чистите по сърце ще видят Бога.

Старецът Йоан Крестянкин, „Проповеди. Том I”, Ловчанска Света Митрополия