Да се самоизпитваме на всеки шест часа

71. Отците са ни посочили как човек трябва постепенно да се очиства: всяка вечер трябва да изпитва себе си как е прекарал деня, а сутрин как е прекарал нощта, и да се кае пред Бога за това, в което се е случило да съгреши. А ние, понеже грешим много, наистина е необходимо, поради склонността ни към забравяне, да се самоизпитваме на всеки шест часа как сме прекарали времето и в какво сме съгрешили.

72. В този, който започне да се самоизпитва по такъв начин, злото лека-полека ще почне да намалява и ако по-рано той е правел девет грешки, сега ще прави осем – и така, преуспявайки постепенно, с Божията помощ не ще позволи на страстите да укрепнат в него. Голямо бедствие е, когато някоя страст се превърне в навик.

73. He този, който веднъж се е разгневил, се нарича вече гневлив, и не този, който веднъж е паднал в блудство, се нарича вече блудник, и не този, който веднъж е проявил милост, се нарича милостив; но както в добродетелта, така и в порока, от честото упражняване в тях, душата придобива навик, и после този навик или я измъчва, или я успокоява. Добродетелта успокоява: защото колкото повече правим добро, толкова по-голям навик в добродетелта придобиваме и чрез това връщаме природното си свойство и се издигаме до първоначалното си здраве. А порокът измъчва: защото чрез него придобиваме чужд и враждебен спрямо естеството ни навик, който и го разрушава.

74. Ако орелът е изцяло извън примката, но се закачи за нея само с един нокът, то чрез тази дреболия се отнема цялата му сила – и ловецът може да го хване, стига да иска. Същото е и с душата: ако тя превърне дори само една своя страст в навик, врагът я събаря, когато си поиска, тъй като тя, поради страстта, се намира в ръцете му. Не допускайте която и да е страст да се превърне в навик…

„Добротолюбие за миряни“, Православно Отечество