Двадесет и пет години той се молеше за помирение и единство
Но Господ не дава изпълнението на такава велика молитва, докато не се прояви упоритост и саможертва. Бог не дава, докато не се покаже упоритост и постоянство. И как иначе да се провери Петровата любов, докато той не бъде окован и разпнат на кръст?
Този човек на име Йован даде живота си за осъществяването на тази мисия и молитва. Безкористно и не заради себе си, а заради нашите деца и бъдещото наследство, за да сме всички Една Света Съборна и Апостолска Църква, независимо от държавните граници! С тялото и душата си той изтърпя всичко заради нас и с това показа колко е Христолик. А как може някой да бъде Христолик, без да е кръстолик? Без страдание няма Възкресение.
Спомнете си нашия дядо митрополит Амфилохий, който също прекара един век, обединявайки и молейки се Богу и се разпна за същото, правейки всичко в името на нашето спасение.
Какво е отнесъл някой със себе си в гроба от този свят на онзи? Не, че не се носи нищо. Носят се любовта, белезите, раните, сълзите… А там Господ ще ни успокои, ще излекува раните ни и душите ни. Той ще удължи радостта ни, така че цялата тази болка ще остане просто един ужасен сън.
Малко са нещата, които могат да наранят повече от предателството. Как бе разбито сърцето на Господ, когато Юда доведе войници със себе си и го предаде с целувка. Той плака по пътя, защото един от синовете му отпадна и се присъедини към неприятелите. Наистина мога да ви кажа, че ми е било най-трудно в живота ми да се съвзема от тези предателства на най-близките ми хора. Но ето, въпреки всичко това, отиваме на кръста с цел да възкресим на него не само себе си, но и тези, които обичаме и тези, които ни мразят.
Двадесет и пет години на кръста! Двадесет и пет години гонения! Двадесет и пет години предателство! Двадесет и пет години вяра! Двадесет и пет години надежда и очакване!
И ето… Онзи, който някога е бил от страната на гонителя, дава жезъла на гонимия и го прегръща и заедно пеят и се радват. Само молитвата може да стори това.
Същата тази молитва ни доведе на трона Патриарха на разума, който спря този кръст и гонение, като каза „доста е Господи!“ Този Патриарх е отговорен за усмивката на страдалческото, измъчено тяло на тази човешка душа.
Бях малка част от всичко това, свидетел на тези събития и душата ми се изпълваше с благодат само като гледах отдалеч. А сега ми е жал за тези, които мразят. Мразят и престола, и Патриарха, и Митрополита, и границите, и всичко останало под предлог за разединение, без да осъзнават, че те разединяват, а не другите. Жал ми е за тях наистина, защото не са щастливи и радостни, заради това, че някой бе свален от кръста, заради края на гоненията, заради прегръдката… Какво каза митрополит Йоаникий същия ден: „Ние не изгубихме нищо с даването на автокефалия, но само спечелихме!” Получихме сестринска Църква и братски народ!”
В Крушево, Македония, се срещнаха небето и земята. Нови епископи, нови свещеници и някои нови хора за мен. И заедно пеехме хваление на Бога и се прегръщахме… О, колко луди са хората, които мразят!
И нима в Царството Небесно ще бъде различно? Плиткоумието е запазено само за онези, които мразят. Ако бяха там в този ден на победата, щяха да видят как възрастни хора, обикновени миряни, по време на Литургията влизат в олтара, пълен с владици, свещеници и четци, плачат, хлипат и ни прегръщат. Един възрастен човек увисна на врата ми, легна на рамото ми и зарида от щастие: „Отче, за това се молим през всичките тези години! Молех се на Господ това да стане докато съм жив, за да не оставяме омраза у децата. Господ ни чу! Господ ни чу!”
Ние станахме по-богати благодарение на Божия промисъл, който извърши всичко това чрез свои хора и избраници. Велики апостоли и мъченици в този наш век.
Благодаря ти Боже за всичко! Благодаря и на Вас, Ваше Светейшество!
Благодаря и на Теб, Йоване, мъчениче и светилниче в нашия мрак, достоен основателю на Крушевската Митрополия!
Благодаря Ви епископи, свещеници и хора за вашите молитви.
И кой съм аз, за да благодаря на всички Вас? Само един малък свидетел на това велико чудо на единението в епохата на мрака на гордостта и прелестта, когато адът под земята и над земята се опитва да се разрасне и всичко да раздели и разведе!
Благодаря ви за тези ваши решения и всичко това в името на нашето спасение.
Който се съмнява в казаното, в него и Бог ще се усъмни!
Отец Предраг Попович, Сръбска Православна Църква
