Действени са само молитвата, мълчанието и любовта

„Действени са само молитвата, мълчанието и любовта… По-добре е с тайна молитва да се обръщаме към сърцето на другите, отколкото с думи“, казва преподобни Порфирий Кавсокаливит. Именно такъв бил схигумен Дамаскин – мълчалив молитвеник, винаги съсредоточен, тих, обичащ уединението, живеещ изключително с вяра и любов към Бога.

През октомври 1960 г. той постъпва като послушник в Троице-Сергиевата лавра и повече от 50 години е неин населник. На 15 април 1979 г. е постриган във велика схима. Възприемник при пострига е архимандрит Кирил Павлов.

Старецът се отличавал с въздържание във всичко – храна, сън, думи – и то много строго. Потънал в молитва, той можел да се разхожда из Лаврата, без да се разсейва с нищо, без да отговаря на молби, без дори да поздравява. Понякога това изглеждало най-малкото странно.

Игумен Филарет (Тамбовски), клирик на храма на иконата на Божията майка “Радост на всички скърбящи”, който от години познавал отблизо стареца, веднъж попитал отец Кирил:

– Защо отец Дамаскин минава покрай нас сякаш откъснат от всичко, не благославя, не отговаря – може би се обижда?

Тогава отец Кирил казал:

– Е, какво се учудваш? Схимникът непрестанно се моли. Духовен живот! Човек трябва да разбере.

Игумен Филарет се изповядвал при отец Дамаскин в продължение на много години. Всеки път в края на изповедта отец Дамаскин го питал за името му. Веднъж отец Филарет си помислил: „Може ли да не ме запомни за толкова много години? Все пак той помни имената на братята.”

Следващият път, когато отец Филарет дошъл в Лаврата на Пасха, той се приближил до отец Дамаскин, който му подал яйце и казал: „Христос  воскресе, отче Филарете, винаги те помня и те поменавам“. Усмихнал се кротко, навел се и си тръгнал. Никога не се смеел, бил строг, като свети Василий Велики.

Отец Филарет разказвал за милосърдната помощ на отец Дамаскин през 2004 г. По това време старецът му казал:

– Мястото, където сега носиш послушание, е гибелно за теб. Проверявай кръвното си налягане – имаш „скрито налягане“. Но не се разстройвай, уповавай се изцяло на Божията Майка. Няма да мине и година, всичко ще се оправи.

И наистина, скоро след това отец Филарет получил хипертонична криза и след известно време бил преместен в Москва.

Когато отец Дамаскин бил по-млад, той пътувал много из цяла Русия. Тези пътувания отразяват преживяванията и молитвите на стареца за целия свят. Отец Дамаскин имал много духовни чеда в южната част на Русия и в Подмосковието, които го обичали и очаквали. Това бил парадоксът на личността му: по-рационалните хора трудно го разбирали, докато обикновените благочестиви старици намирали общ език с него.

Бидейки мълчалив и откъснат от света в Лаврата, в кръга на тези благочестиви старици  – негови духовни чеда отец Дамаскин сякаш се преобразявал – заедно се молели, подготвяли се за свето Причастие… Тук, във вътрешността на страната, особено силно се усещало колко много батюшката обича света и чедата си.

Той вървял пеша десетки километри. Спял само по три часа на ден. Винаги четял Евангелието, винаги се молел по броеница, посещавал службите, хранел се оскъдно. Ако околните били сполетявани от някакви изкушения, казвал: „Трябва да се молим, да постим, поне ден-два да се въздържим от хранаˮ. И във всичко давал добър пример. Носел със себе си книгата „Цветник“ на свещеномонах Доротей, която се превърнала в настолна книга за всички. Въпреки, че не говорел много, мълчанието му не утежнявало другите, а напротив, било леко за душата. Той можел да седи половин ден с книга в ръка в присъствието на няколко души без да пророни и дума.

Отец Дамаскин бил много тих и незабележим. Отговарял кратко на някой въпрос и тръгвал. Служел строго и благоговейно. Винаги присъствал на братското молитвено правило в трапезарията след вечеря. Иеродякон Софроний също посещавал това правило. Той бил известен с трудния си характер, дори с известно юродство. Говорело се, че имал дар на прозорливост –след смъртта му братята открили много от тайните подвизи на стареца, за които преди това не подозирали.

По време на вечерното правило отец Софроний обикновено не гледал иконите, а четеца – особено внимателно, както казвали шеговито братята – „направо в устата му“, а от време на време отклонявал поглед и поглеждал останалите присъстващи. Веднъж погледнал към отец Дамаскин, който стоял и слушал правилото. Изведнъж лицето на отец Софроний се изменило, то излъчвало изумление. Сякаш оглеждайки пространството около схимника, той казал с дълбоко чувство: „Брат мой!” След кратко мълчание той успял само да повтори отново: „Брат мой!“ Можем само да гадаем какво е било открито в този момент на единия подвижник за духовния живот на другия…

В килията на отец Дамаскин всичко било старо, прозорците – изпочупени и през зимата било много студено. Той обичал да храни гълъбите през пролуките и да гледа храмовете на Лаврата. Често боледувал, но избягвал престоя в болница. Никога не искал нищо за себе си.

В детството и юношеството си старецът също имал трудни моменти – преживял глад. Един ден той дълго време стоял в мазето без храна, криейки се от бомбардировките. Такъв опит закалил стареца: много пъти той ходил през зимата в студа на служба, облечен само в подрасник или расо и вървял така по улицата в студа. Без да е ял цял ден, той чувствал глад, но не отслабвал и запазвал способността си да се моли и да чете каноните.

Когато бил по-млад, той четял много от творенията на светите отци и записвал в тефтери отделни цитати или цели пасажи. Събрал много такива тефтери.

Отец Дамаскин избягвал общуване с хора с немирно устроение. Ако видел, че някой започва да спори, веднага си тръгвал. Старецът дълбоко преживявал духовното състояние на света и непрестанно се молел. Когато живеел в Переделкино с келейника му покривали прозорците с боя, за да не се отвличат от молитвата.

Любовта към молитвата и богослужението била негова отличителна черта. На една от проповедите си архиерейският наместник на Лаврата веднъж казал: „Имаме такива немощни монаси, които не пропускат нито една братски молебен през годината“. Тези думи с пълна сила се отнасяли за отец Дамаскин. Братята се учудвали как той „едва-едва удържа душата си в тялото“, а е винаги в храма. След молебена всички целували кръста в ръката на отец наместника и се покланяли на мощите на преподобни Сергий, а после се отправяли на послушания, докато отец Дамаскин оставал на Литургията.

Схигумен Дамаскин се упокоил в Лаврата, в килията си, рано сутринта на 11 ноември 2011 г. по време на братския молебен към преподобни Сергий като изпълнил обещанието си да се подвизава в обителта на преподобния до края на земния си живот.

Източник: https://pravoslavie.ru/157266.html (със съкращения)