Добрата дума и злите прави добри

Веднъж преподобни Макарий тръгнал от скита към Нитрийската планина с един от своите ученици. Когато се приближавали към планината, преподобният казал на своя ученик.

– Върви малко пред мен.

Ученикът тръгнал пред преподобния и срещнал езически жрец, който бързо вървял насреща му и носел голяма греда. Като го видял, монахът завикал:

– Ей, демоне, чуваш ли ме! Къде отиваш?

Жрецът се спрял и така набил монаха, че той едва останал жив. Като взел захвърлената греда, жрецът продължил пътя си. След малко срещнал преподобния Макарий, който му казал:

– Спасявай се, трудолюбче, спасявай се.

Удивен от тези думи на преподобния, жрецът се спрял и го попитал:

– Какво добро видя у мен, че ме поздравяваш с такива думи?

– Виждам, че се трудиш – отговорил преподобният.

Тогава жрецът казал:

– Умилих се, отче, от твоите думи, защото виждам, че си Божий човек. Преди теб ме срещна друг монах, който ме наруга и аз го набих до смърт.

С тези думи жрецът паднал на колене и прегърнал нозете на преподобния, говорейки:

– Няма да те оставя, отче, докато не ме обърнеш в християнството и не ме направиш монах.

И тръгнал заедно със свети Макарий. Извървявайки не-много, те се приближили към мястото, където лежал набитият от жреца монах, и го намерели едва жив. Като го взели, те го донесли в църквата, която се намирала на Нитрийската планина. Живеещите там братя, виждайки заедно с преподобни Макарий езически жрец, много се изумили. След това, като го кръстили, го направили монах и заради него множество езичници се обърнали в християнството. А авва Макарий по този случай дал такова наставление:

– Злата дума – казал той – прави и добрите зли, а добрата дума и злите прави добри.