Добре ли е да смесим шлаката със златото

Мнозина свети мъченици, когато не знаели догматите на вярата, казвали: “Вярвам в това, което са установили светите Отци”. Ако някой изповядал това, ставал мъченик. Не знаел как да даде доказателства за вярата си на своите гонители и да ги убеди, но имал доверие в светите Отци. Мислел си: “Как да нямам доверие в светите Отци? Те са били и по-опитни, и добродетелни, и свети хора. Как аз да възприема едно безумие? Как да търпя някой да хули светите Отци?” Трябва да имаме доверие в традицията, в преданието.

За съжаление днес е навлязла европейската любезност и вежливост и хората гледат да се правят на добри. Искат да се покажат по-висши и накрая стигат дотам да се поклонят на рогатия дявол. Казват ти: “Нека религията бъде една”, и всичко приравняват и уеднаквяват. Дойдоха и при мен някои и ми казаха: “Нека всички, които вярваме в Христа, да направим една религия”. Казах им: “Сега все едно ми казвате да смесим злато и бакър – след толкова труд да се отдели злато от еди-колко си карата, пак да го смесим и да ги направи медно. Правилно ли е отново да ги правим една сплав? Питайте някой златар: “Добре ли е да смесим шлаката със златото?” Толкова борби са се водили, за да блесне догматът на вярата”.

Светите Отци са имали нещо предвид, за да забранят общението с еретиците. Днес казват: “Не само с еретици, но да се молим съвместно и с будисти и с огнепоклонници, и с бесопоклонници. На техните съвместни молитви и събрания трябва да присъстват и православните. Това е едно присъствие”. Какво ти присъствие? Всичко се опитват да разрешат с логиката и да оправдаят онова, което не може да се оправдае. Европейският дух мисли, че и с духовните въпроси може да се търгува на Общия пазар.

Някои лекомислени православни, които искат да пробият като “мисионери”, свикват конференции с инославни, за да се вдигне повече шум, и си мислят, че по този начин изтъкват Православието, правейки миш-маш със злославните. След това пък суперзилотите подхващат другата крайност. Дори изричат хули за тайнствата на новокалендарците и т.н. и съблазняват силно душите, които имат благоговение и православна съвест. Инославните от своя страна идват на конференциите, правят се на учители, вземат, какъвто могат, добър духовен материал от православните, обработват го в своята работилница, слагат му свой цвят и фирмена щампа и го представят като нещо оригинално. И днешният странен свят се въодушевява именно от такива странности, а после се погубва духовно. Когато дойде време обаче, Господ ще яви други като свети Марк Ефески и свети Григорий Палама, които ще съберат всички наши съблазнени братя, за да изповядат православната вяра и да укрепят традицията, и да зарадват с голяма радост нашата Майка-Църква.

Ако живеехме по отечески, всички щяхме да притежаваме духовно здраве, на което щяха да завиждат всички инославни и щяха да оставят болните си заблуждения, и биха се спасявали без проповед. Сега не се трогват от светата ни отеческа традиция, защото искат да видят как по светоотечески продължаваме традицията, да видят действителното ни сродство с нашите светии. Задължение на всеки православен е да пробужда доброто безпокойство и у инославните, за да могат да разбират, че се намират в прелест, за да не успокояват лъжливо съвестта си и да се лишат и в този живот от богатите благословии на Православието, и в другия живот от по-големите и вечни Божии благословии…

„С болка и любов за съвременния човек: Слова Том 1. Старецът Паисий Светогорец“ Славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон