Докато не убедиш себе си да наричаш светлината тъмнина

В час на изкушение не напускай мястото си, не дезертирай, не посочвай грешката на другия, не търси справедливост, а премини изкушението и смущението, мълчейки до смърт.

И когато изкушението отмине и настъпи пълен мир, независимо от това дали си старец или послушник, тогава посочи безстрастно вредата или ползата. И по такъв начин се съзижда добродетелта.

Във всички изкушения и скърби се изисква търпение и то е победата над тях. Отбележи имената на претърпелите до смърт по време на изкушение, когато слюнката в устата им е ставала на кръв, за да не заговорят. Отнасяй се към тях с голямо благоговение и ги почитай като мъченици и като изповедници.

Такива като тях обичам и любя, и заради тях трябва да проливам всеки ден и последната капка в любов Христова. Защото виждаш, че, търпейки, той предпочита хиляди смърти пред това да отрони от устата си студена дума. И когато го задушават хората, задушава го чувството за правотата, задушава го и вътрешният помисъл, тогава той, сражавайки се, отслабва и пада като мъртъв, и продължава да се сражава умствено с изкушението и взема цялата тежест върху себе си, страдайки и въздишайки като виновен.

И така, нищо друго не желая и не обичам така силно, както това да чувам, че имате търпение в изкушенията.

—–

Знаеш ли, какво е, когато ти не изкушаваш, а теб те изкушават? Ти да не крадеш, а теб да те крадат? Ти да благославяш, а теб да те проклинат? Ти да проявяваш милост, а теб да те онеправдават? Ти да хвалиш, а теб да те осъждат? Да идват без причина, за да те укоряват, постоянно да те наричат прелъстен – до края на живота? А ти знаеш, че не е така, както те казват. И виждаш изкушението, което ги подбужда. И като виновен се каеш и плачеш, че наистина си такъв.

Това е най-трудното, тъй като те воюват с теб, а и ти воюваш със себе си, за да се убедиш сам, че наистина е така, както казват хората, макар да не е така. Когато виждаш, че правото е изцяло на твоя страна и убеждаваш себе си, че не си прав. Това, сестро моя, е изкуството на изкуствата и науката на науките.

Удряш се с тояга, докато не убедиш себе си да наричаш светлината тъмнина и тъмнината – светлина. Да не те тревожи никаква твоя “правота”. И да изчезне окончателно превъзнасянето, за да станеш младенец при пълен разум.

https://www.sveta-gora-zograph.com/books/StIosifIsihast_pisma/book.pdf