Докато си в Църквата, си в безопасност
Днешният празник е празник на победата и тържеството на Православието. Първият Вселенски Събор поставя началото на останалите Вселенски Събори, които общо (с него) са седем. На следващите Събори е била внесена забрана да се променя Символът на вярата, дори една дума в него.
Ние прославяме отците на Първия Вселенски Събор, а вашият дар за тях ще бъде дарът на любов и почит, ако всеки от вас научи наизуст Никео-Константинополския Символ на вярата и никога не отстъпи от него.
Църквата е една, защото тя е мистичното тяло на Христа. Не може да има две истини, не може да има и две Църкви. Теософските учения твърдят, че има много истини или че всички ние отчасти познаваме истината, а отчасти се заблуждаваме. Не. Истината е Божието Откровение, в което няма място за грешка или заблуда. А ереста е духовна смърт, разложение, отделяне на човешката душа от Бога. И затова Светата Православна Църква не може да се обединява с други инославни конфесии, защото тогава Църквата ще престане да бъде Православна.
Днешният ден трябва да ни изпълни с чувство на благодарност към Бога за това, че познаваме и изповядваме истинската вяра! Колко драгоценно и важно е това! Свещеномъченик Киприан Картагенски казва: „Само намиращите се в Църквата, могат да получат спасение, защото само на Църквата Господ е обещал вечното Царство“.
И сред инославните има аскети, но аскетизмът сам по себе си не съединява човешката душа с Бога.
В книгата „Духовната ливада” на преп. Йоан Мосх е разказана следната история: един Старец, който посещавал светите места, се срещнал в една гостилница с друг монах, който също бил дошъл на поклонение в Йерусалим. Монахът пребивавал в мълчание, молел се цял ден и през по-голямата част от нощта, ядял само сух хляб и вода. Старецът бил поразен от неговия аскетизъм. Когато настъпила неделя, старецът казал на монаха: „Брате, нека отидем на църква да се причастим“, Монахът отговорил: „Не, аз съм ученик на Севир”, т.е. последовател на монофизитската ерес. И православният монах започнал да се моли на Бога, просейки да му разкрие какво очаква монаха, каква е цената на аскетичния му живот? Той видял монаха-еретик, потънал в дълбока молитва, а над него имало гълъб, но гълъбът бил черен, сякаш покрит със сажди.
Светител Йоан Златоуст казва: „Докато си в Църквата, ти си в безопасност от духовния звяр, защото Църквата е ограда, която те предпазва от духовните вълци. Докато си там, си в безопасност.”
Блажени Августин пише: „Човек може да бъде извън Църквата и да вярва в Пресветата Троица. Може извън Църквата да проповядва Евангелието. Може дори да пролее кръв за Христа. Но извън Църквата човек не може да се спаси“.
Още приемниците на светите апостолите са казвали: „Комуто Църквата не е Майка, нему Бог не е Отец!
Архимандрит Рафаил (Карелин)
https://www.facebook.com/groups/1174928329659313
