Дори някой да отиде в най-хубавата градина, няма да намери такива цветя

Човек трябва да се стреми да подреди правилно мислите си и да не се отклонява от мисълта за Божественото. Той трябва да си каже: “Слушай, Самият Господ Бог бе разпнат на Кръст, бичуван, удрян и оплюван. Той е страдал. А кой съм аз? И ако някой ме обиди, какво от това? Това няма значение.”

Стига човек да се смири, той вижда безкрайната величина на Божието състрадание. Той се вглежда в небето и морето и задълбочава разбирането си за безкрайното състрадание на Бога. Човекът съзерцава природата и цялата красота на земята! Ако човек почувства тази радост в сърцето си, част от него ще иска да живее, за да се наслаждава и радва на това величие. Той ще си каже: “Искам да си тръгна оттук, за да мога да се наслаждавам на Небето, където Бог е приготвил всичко толкова красиво.”

Спомням си веднъж, когато изпитвах голяма болка в душата си и се питах: “Какво е Раят? Какъв е тронът на Бога? Какво е Неговото величие?” И се озовах в една огромна гора, пълна с цветя. Не е възможно някой да опише тези цветя или да ги нарисува. Те не бяха нещо, което би могло да расте на земята. Дори някой да отиде в най-хубавата градина, където растат всички цветя на света, няма да намери такива цветя.

Тогава чух глас, който каза: “Ето Новият Йерусалим!” Светец ли беше? Ангел ли беше? Бог знае. “Какво красиво място е Новият Йерусалим!”, казах си. Надалеч се виждаха Божият престол, светиите и ангелите. После пред мен се появи огромна река и аз си помислих: “Как ще пресека тази река?”. Чух как в една църква се пее службата на свети Харалампий и се чете проповед за мъченическата му смърт. След това видях как една ръка с много голям свещенически наръкавник ме хвана и ме пренесе през реката в църквата на свети Харалампий. Каква църква беше това! Какви песнопения! Всичко бе небесно!

Вътре един епископ служеше литургия и описваше мъченическата смърт на свети Харалампий. Аз коленичих пред Светия жертвеник, той дойде и ме благослови, като направи кръстно знамение над главата ми и каза: “Чедо мое, нека Божията благодат и Панагия ти дадат сили.”

Това много ме окуражи и аз се събудих с неописуема радост. Притесненията и мъките ми се стопиха благодарение на думите на свети Харалампий и на неговото застъпничество. Изпитвам особена любов към него. Ето защо в деня на операцията ми ви помолих да извършите Божествена литургия за свети Харалампий. Бог ни дава тези утешения в нашите болки, горчивини и страдания.

Старицата Макрина Васополу, Думи от сърцето. Беседи. Част 2