Дори някой да положи душата си за такъв човек, тази страст няма да угасне

Ревността^* е разбила много бракове, както и много манастири. Това е същинско бедствие, което не дава мира на човека – ни денем, ни нощем и се лекува много трудно. При този проблем говоренето не помага. Единствено Бог може да стори чудо – да отвори ума на човека, за да види, че страда от тази болест и вече като осъзнае, да започне да се бори с нея.

Обикновено ревността много бързо поражда омраза, защото в основата си няма дори искрица любов. Основното свойство на любовта е даването, а на ревността – взимането (от другите), т.е. необходимостта някой постоянно да ни оказва много повече внимание отколкото на другите. И това искане няма край. Дори някой да положи душата си за такъв човек, тази страст няма да угасне.

Затова щом почувстваме и най-малката враждебност към някого, трябва да изпитаме себе си, като внимаваме да не предизвикаме дори искра на ревност, защото обикновено се започва оттам. Ако не се отървеш от ревността веднага, тя ти докарва мъка и ти дори не разбираш причината за нея. Молиш се, но молитвата не помага. Не можеш да ядеш, да спиш, мира нямаш. И така малко по малко в душата се образува истински ад: най-вече от чувството за тъга, от чувството, че не си обичан, от подозрението и накрая – от омразата. И всичко това е съпроводено с постоянна мисъл за чуждите грешки и слабости.

^* Тук думата ревност е употребена в нейното значение, свързано със завистта. Ревността като плод на завистта

“Положи наду на Господа – Духовна поетика оца Лазара Острошког”
Монахиња Јелена (Станишић), Манастир Ћелија Пиперска