Духовните закони и Божията любов

– Отче, духовните закони винаги ли действат незабавно?
– Според случая. Много често човек недоумява! Малко се е възгордял, а пък веднага си счупва главата; духовните закони са подействали светкавично.Например някоя сестра мие прозорците и идва някой горделив помисъл, че ги мие по-добре от другата, при което нещо се случва и тряс, счупва се прозорецът. Друг път се задействат по-късно.

– Отче, какво означава, когато духовните закони се задействат веднага?
– Това е добре. Тогава човек трябва да разбере, че Божията любов го закриля, защото изплаща греха си и няма да се издължава за всичко наведнъж. Когато обаче при някого духовните закони не действат, тогава е опасно, защото това показва, че той е отдалечено от Бога дете; не е в Неговия дом. Има хора, които постоянно действат с гордост и никак не страдат. Това означава, че гордостта им е преминала човешките граници и е достигнала до най-връхната си точка, превърнала се е в бесовска гордост, в дръзко превъзнасяне. Тогава падението става от другата страна на върха, тъй че падат направо в ада.Това е сатанинско падение и то не е забележимо за онези, които се намират от тази страна на върха. Тоест, те не попадат под духовния закон в този живот, но за тях важат апостолските думи: “А лукави човеци и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани” (2 Тим. 3:13).

– Отче, може ли човек да се възхищава от нещо, което е направил и поради това да претърпи беда?
– Да, защото се задействат духовните закони. Бог отнема благодатта Си от него и го сполетява нещастие, за да се осъзнае този, който се е възгордял за направеното от него.

– Тоест, когато се случва някое нещастие, означава ли, че са влезли в действие духовните закони?
– Естествено.

– Изключва ли се възможността човек да е непохватен, затова да прави грешки?
– Такива случаи са редки. Затова живейте колкото може по-смирено. Размисляйте за това, че нямаме нищо свое. Всичко ни е дадено от Бога. Всичко, което имаме, е Божие. Само греховете са наши. Ако не се смиряваме, духовните закони постоянно ще действат в живота ни, докато егоизмът ни не се пречупи. Бог да даде това да стане, преди да ни завари смъртта.

– Отче, може ли човек да не разбере, че са действали духовните закони?
– Ако не наблюдава себе си, нищо не разбира и от нищо не получава помощ, нито духовна полза.

– Отче, значи ли това, че духовните закони престават да действат само когато човек се смири?
– Да, главно чрез смирението или когато човек е невменяем. Нека ти кажа един пример. Една жена постоянно биела мъжа си, а той дума не продумвал, за да не изгуби достойнството си, понеже бил и учител. Обаче върху него действали духовните закони. Като малък осиротял откъм баща и овдовялата му майка с една пенсия се мъчела да го изучи, да го направи учител, а той я биел! Какво препатила горката му майка! Затова Бог допуснал жена му да го бие, за да изкупи греха си. Какво станало по-късно? Той умрял, а синът му биел майка си. По този начин и тя изкупила греха си. Синът се оженил и си взел една слабоумна жена… Биела го и пеела “Христос воскресе”! Така устроил Бог, за да бъде изкупен и той! Тук обаче престанали да действат духовните закони, защото тя била невменяема.

– Отче, когато човек скърби за някое свое падение, така изкупва ли се?
– Чувства, че е длъжник или съжалява от егоизъм? Ако чувства, че е длъжник, няма да плаща. Когато обаче не чувства дълга си, Бог допуска да си плати. Например християнинът трябва да прави милостини. Ако някой е коравосърдечен и не дава милостиня, но трупа парите си, ще дойдат крадци, ще го набият, ще му вземат и парите, и така ще се издължи. Когато имаме дългове и не се разплащаме в този живот, това е много лош знак, това е изоставеност от Бога. Когато пък някой не получава плесници, а получава благословии, тогава явно е извършил някое добро и получава наградата си за стореното тук от Христа двойно и тройно. Обаче не изкупва грешките си. И това също не е хубаво. Да речем, че съм сторил десет на сто добрини, а Христос ме награждава за двадесет на сто и нямам нито страдания, нито тревоги. Тогава обаче не изкупувам грехове.

Страданието в този живот яде от вечните мъки, казва авва Исаак. Тоест, когато върху някого действат духовните закони, с това се отнема една част от страданията в ада.

Свети Паисий Светогорец